В никакъв случай не търси специалист, ще ти побъркат детето. Какво разбираш под "не задържа интереса си върху нищо занимателно за тази възраст"? На всяко дете са му занимателни различни неща от това, което възрастните имат като представа. Колкото до брата-близнак, там нещата са ясни и грешката е във възрастните. Сто на сто родителите (или онзи, който е предпочита от детето - не знам майката ли е, или бащата) е проявил непредпазливо предпочитание към другото дете. Ревност. Или братчето му го превъзхожда в област, на която детето особено държи(пак грешка на възрастните - оценъчната система на детето е обвързана с тяхната).
По-добре му дай възможност да разбере колко е ценен той за вас, направи сравнение в негова полза в друго отношение (брат ти не може да рисува като тебе) - но непременно с добавката, че това не намалява и обичта ти към брат му. Детето чувства застрашено статуквото си и трябва да получи уверение, че е изключително важно за вас. Освен това е добре да му дадете възможност да помисли за брат си като за свой собствен брат, а не като за ваш (по-обичан) син.
Но не му изнасяй лекция, в никакъв случай! Има начини.
Моята дъщеря ревнуваше мен и баща си от брат си, а и той я ядосваше често.В един момент(но тя беше по-малка) и казах"ох, и на мен ми омръзна тоя твой брат, ще взема да го пратя на Кристинчето. Тя сигурно ще го иска, и без това си няма брат.
Ефектът беше мигновен - тя си представи как нейния брат изведнъж става брат на приятелката и и не можа да понесе тая мисъл, три пъти идва да ми каже че "той вече е добър, добър е! Нека да не го даваме на други хора!"
Е, намери начин.
С резерви съм към психиатрите, те ти поддържат чувството за непълноценност максимално - иначе ще им свършат пациентите.

Всичко тече, всичко се мени!