Там е работата, че веднъж вече бягах. Детето беше на 1 годинка и отидох при нашите. Оставих му бележка, че го напускам. Той пристигна още същата вечер в дома на родителите ми за да изясним нещата. Аз не отстъпвах, не исках да се връщам при него, мислех си, че ще успея да се справя с решението си, да се махна завинаги ... Но той не ме остави на мира. Така издържах 11 месеца. Той идваше всяка седмица под предлог, че иска да вижда детето, но всъщност виждаше мен и ми се обясняваше непрекъсната. Накрая аз му повярвах и се върнах. Промяната в него продължи около 1 месец. После нещата се върнаха както си бяха и преди и сега са ощо по-зле.