от теб. Първо говориш за външния си вид. Бил некрасив. Може. Но си е твоя външен вид, твоето тяло, твоята коса и очи. Обичай си ги, грижи се за себе си.
На 21 природните дадености са преобладаващия фактор за привлекателност, на 31 - дадености плюс интензивната грижа, на 41 - само второто. И аз се спирам на външния вид, защото ти го предпоставяш като условие за взаимност и щастие. Не съм красива, казваш, следователно нямам право на щастие - мен са отредени комплексарите, болниците, тези които никой друг не иска. Толкова много неща си написала, че е добре постепенно да се разискват, а не всичко наведнъж в един постинг. Не ми се говори за приятеля ти, а за теб.
Мисля си , че заслужаваш много повече без да те познавам. Повярвай и ти в това. И действай според простичкия принцип : "Защо трябва да бъда толкова нещастна, като мога и да не бъда?" Скъсай рязко и шумно / с една хубаво издържана реч, както ти можеш, и на която той не може да отговори/, и край - никакви лекции под индиго, конспекти, внимание.
На лекциите бъди до приятелките си, далеч от него, и се постарай да запълниш празнотата, която ще се чувстваш една-две седмици с много интензивни занимания и много срещи с хора. Не се бой че завинаги ще останеш сама, на 21 години този страх е повече от смешен.