Ако знаеш колко приказки съм изприказвала. И все въртя около перспективите да прекарва времето с компютъра си, като един вид стимул:
И това, че ако има образование, ще може да си намери някаква работа, свързана с компютрите, по поддръжката, например, това е много интересно и освен това дава възможност за игра в работно време :-)
В същото време, и да е "на ти" с компютъра, няма ли образование, ще има да студува на някой строеж и ще се прибира скапан от работа (ако въобще намери такава), та няма да има сили да седне пред машината, даже и да му е под ръка.
И това, че може постепенно да загуби сегашните си приятели, защото всеки се е ориентирал вече какво ще следва по-нататък, и от там - нови запознанства, нови компании... Няма да има с кого да споделя играта си.
И това, че ако наблегне на програмирането, ама сериозно, ще може да си уреди по-лека военна служба, в смисъл, да го сложат зад някой компютър.
И игрите няма да му избягат.
И това, че ще дойде момент сам да се грижи за себе си и за да може да продължи да играе, ще му трябва добре платена работа - да има пари за игра, за нови игри, за компютър, който ще поддържа новите игри... А добре платена работа висшистите трудно намират, камо ли човек без образование.

Вече, щом нокой си отвори устата вкъщи, той надава вой (като при китайско мъчение :-)) и се завива през глава, започва да крещи, че му е писнало, че не иска да ни слуша, че е САМОСТОЯТЕЛЕН и да го оставим на мира! Вика като отнесен... и историята се повтаря!