Знаеш ли, аз малко се засмях на това със сина ти, защото 'мързела' е голяма гад . Честно казано съм малко като него. Доста ми е трудно да се справя с тоя мързел. Много е важен примера! Много. Ако виждаш, че родителите си го позволяват... и ти решаваш, че може да си го позволяваш...
Аз сигурно съм подкупен човек. Стимулче някакво да ми намериш и ще се 'преодолея' (сега сама си се подкупвам ;). Когато учех... (влизам в ситуацията на сина ти, да видиш при мен как е било, може да го разбереш и да намериш решението) майка беше измислила начин да ме накара да й нося високи оценки :). Понеже все сме без пари и все няма и няма... и аз не си искам над определеното за седмицата (а то никакво не беше), защото разбирам, че не може. Но е много неприятно да се стискаш без пари, да си все зависим... подтискащо. (Не че сега много има, но поне сам си решаваш за кое да има!) И... Бяха ми определили някаква малка сумичка за шестица, за петица по-малка, за четворка и тройка - нищо и за двойка - губя си някоя от шестиците . Аз никога не съм била с двойки, ама това за шестиците ми се хареса. Прекратиха като станаха прекалено много и вече не ми издържаха на темпото (което не ме спря да ги нося вече... то си става някак...).
Може да направиш така - иска ти нещо да му купиш (списанието примерно), ти му казваш 'една шестица и ти го взимам' (може и петица на първо време). Незнам как стои въпроса със актуалността им на тия списания обаче... сигурно няма да стане?
Това е за стимула. Но за мързела само примера може да помогне, поне според мен. Ако искаш нещо от някой, което сам не правиш?! Няма начин. А мързела е във всяка област... просто ужасно.

Имам и пример за ината - голяма съм работа . Ми пак така... малко поотлагам, поотлагам... нещо важно. Знам си, че трябва да го свърша, сама си определям примерно някой момент (в еди колко си часа с това се заемам) и идва майка, вижда ме, че се занимавам с нещо си друго (чета си примерно - маниак бях и четях до 5 часа на нощна лампа - може да се направи паралел с компютърните игри на сина ти) и започва да ми натяква за онова, дето имам да го върша. И това страшно ме издразва (щото аз съм си го решила вече кога, а някой ме тормози) и на инат вече хич не ми се върши, всякакво настроение ми се скапва... и кво да ти кажа . Това си е за лекуване, ама когато става нищо не можеш да направиш. А сина ти едва ли го осъзнава и като болка за лекуване у себе си. Та, става насилено... Това незнам как може да се преодолеее - хем е хубаво все пак да се напомня (защото сам се отпускаш), хем пък да не е натрапено (идва инатлъка)? Може би нещо като програма, която той сам да си изработи. И да я знаеш и ти, като не му досаждаш, ами примерно в края на седмицата преглеждате програмата как ли е изпълнена . Пак ще го дразни, ще отлага момента на прегледа (защото знае, че не е успял много да се справи - поне в началото ще е така), но постепенно ще започне да си го налага сам... даже тайничко от теб . Сам ще се следи, само да му се покаже как.

Еми това е... Има шанс ;)