Имам една приятелка, която преподава в техникум, та тя ми даде идеята за връщане на компютъра за събота и неделя. Но да съм изтраяла още малко, така и така вече е без машината си около 2 седмици. Може пък да види, че мярката е сериозна и да се вразуми. Досега винаги е живял с убеждението, че като досажда на баба си и дядо си с достатъчно настойчиво мрънкане за нещо, на тях им писва и му отстъпват. При мен този номер не минава и той го знае, но все се надява, че този път може би ще мине. Между другото, бях го предупреждавала няколко пъти, че при следващата двойка ще му го взема - той явно не ми е повярвал.
Миналата година завърши с три двойки първия срок. Втория не вървеше, като му взех компютъра се оправи. Сега обаче реагира много остро - миналата година не беше така.
Взимала съм му кабела, той доведе друго дете с неговия кабел, после реши да си купува нов, събрал за една седмица парите като пестил от закуските. Принудих се да му го върна, за да не харчи 4 лв излишно. Номера с паролата на биоса също не върви, защото се научи да отваря кутията и да рестартира паролата със съответното дип-ключе...
По 2-3 часа на ден, след като докаже, че се е подготвил, няма как да го осъществя. Компа го карам на друго място, иначе, ако знае, че е вкъщи, няма да миряса докато не го намери, ще рови навсякъде и аз не мога да го спра! Награждавам го, като му давам допълнително лев да отиде да играе в клуба - тази събота и неделя отстъпих, защото имали геймърско състезание, искам да кажа, че все пак уважавам интересите му и не съм супер крайна. Съвсем малко се иска от него. Да си разтреби бюрото, да смени водата на рибките си (те всички почти измряха, останаха тези, които издържат на по-кисела вода).

В техникума нивото е много ниско, виждаш ли, той имал само 5 двойки, другите имали по 12-13 (това за миналата година). Сега децата сякаш се стегнаха, казвам му да гледа тези, които се борят за стипендия, като се опитвам да го стимулирам - колко часове би поиграл в клуба за 30-40 лв! Изобщо не се впечтли, нали трябва да се полага труд, да се върши нещо толкова неприятно като това да се чете... Иначе знае да иска, да се пазари за повече. Но е честен, никога няма да посегне сам да вземе или да не върне ресто. Поне в това отношение засега нещата са наред.
Ето какви са им учителите: отива дядо му в училището, среща го една учителка с думите: "А, вие ли сте дядото на оня, слабия ученик? Как, как така не е останал на поправка по нищо! Не може да бъде, толкова ученици имаме на поправка, как е възможно той да не е останал на поправка!" Е, и да не са всички такива, отношението се предава, за съжаление.