...ох,добре те разбирам...и на мен от време-навреме ми се случва да усещам,че думите ми се плъзгат като по билярдна топка и между нас има стена,но това е само в случаите ,когато се де държа като командирка.....усещам се и бързо замазвам нещата...,ами може би пък проблема е в това,че много му угаждаш...,аз понякога му отказвам на моя син нещо с думите,че съжалявам,но той нищо не е направил за да го получи,но не обратното.."ако направиш това и това ....,че получиш това и това"...освен това ти навярно много го пазиш от това да разбере какъв е живота в действителност...,той има ли идея как ще се прехранва когато ти вече няма да можеш да му осигуряваш всичко...или може би му внушаваш,че той ще е винаги под крилото на мама...ами мотивирай го...ама непрекъснато...като китайско мъчение(с капката в/у главата)......казвай му ,че образованието дава други възможности,друга среда,друго самочувствие.,..показвай му непрекъснато примери от живота...това е...бори се!!!