преведени в България през 1967 г. отдавна е настолен учебник по неврофизиология. Но нещата не свършват нито със Сеченов, нито с Павлов. Разбра, че имах предвид под филогенетично унаследени рефлекси, което е ясно за всеки биолог, точно безусловните рефлекси. Защо ти е необходимо заяждането тогава?

Терминът "характер" не ми е размит. Напротив, специализирал съм в областта на характерологията - малко позната все още в България дисциплина. Още Фройд говори за характерови предразположения към психични разтройства. Следва го Юнг, идеята развиват Ференци, малко по-късно Ана Фройд, голямото име след това е Вилхелм Райх /между другото излезе на български негова биография от В. Кьонцлер, защо не я погледнеш?/, после следват доста автори - Лоуен, Бернаскони, Абрамов в Русия - трудно ми е да ги изброя всичките.

В момента аз лично не реагирам като по учебник на Павлов, съжалявам, вече долавям, че в това е разликата помужду ни. Но това наистина е извън темата. За последен път ще е.