Едно време, като учехме марксизъм-ленинизъм, все ни мъчеха да рецитираме определението на Енгелс за свободата, а то било "осъзната отговорност". Дълго време не разбирах какъв е смисълът на това, сигурен съм, че и сега много хора не го разбират, но вече съм убеден, че това е така. Свободата е съзнателен избор на действие и носене на отговорност за него.

Има хора, които обичат свободата и могат да вземат самостоятелни решения и да носят отговорност за тях, а има и такива, които предпочитат някой друг да им нареди какво да правят и съответно да си понесе отговорността. И в нашата професия е така - има хора, които предпочитат някой да им казва точно какво и как да правят, кога да идват на работа, кога да си тръгват и т.н. Те търсят сигурността, по-малкия риск. Тези, които търсят свободата, респективно отговорността, изпадат в много по-рискови ситуации. Удовлетворението им е, че ако успеят, печалбата е по-голяма.

В крайна сметка изводът е, че хората са различни. На едни им импонира реда и сигурността, по-малката свобода и по-малката отговорност. На други пък им харесва свободата и личната отговорност, по-голям риск, но по-голяма печалба. Всеки има правото да избере своя начин на живот и съобразно с това - фирмата, в която да работи. Тъпо е един да казва на друг кое работно време е правилно и кое не е. Това е флейм, религиозна война. Същото е да кажеш, че езика, на който програмираш е по-добър и по-правилен от останалите.