Видях, че в предишната тема се е заформил сериозен спор, в който не можах да се включа, но тук бих искал да споделя и аз някои мисли. Има една много хубава дефиниция на двата вида работа. Единият вид се нарича "функционална", което ще рече работа, която се извършва рутинно и повтаряемо всеки ден, а другият - "проектна", т.е. уникална работа, която се свършва веднъж и приключва завинаги. За да бъда по-ясен ще дам няколко примера - Продавачът в магазин, лекаря, секретерката извършват функционална дейност. Тя може да е разнообразна в детайлите, но по същество е една и съща. Затова тези хора обикновено имат фиксирано работно време, защото тяхната работа трудно се мери по друг начин. особено пък, ако е свързана с обслужване на клиенти, фиксираното работно време е един вид договор с клиента. В нашия бранш, хората, които се занимават с поддръжка или системно администриране също вършат функционална работа и е редно да имат фиксирано работно време.
Проектна работа е строителството на една сграда, снимането на филм, проектирането на автомобил. Това е работа, чиято цел е производството на уникален продукт в рамките на един по-дълъг период от време. След построяването на една сграда, може да построиш още няколко - това са други проекти. При проектната работа важното е работата да се свърши. Тя е предварително известна по дефиниция, както и срокът за нейното извършване, така че в този случай може да се въведе плаващо работно време, стига да има създадена добра организация, така че работата да бъде свършена напълно и в срок. Понякога хората, които работят в един проект се назначават на временни договори само за целите на проекта. Това най-силно е изявено в кино индустрията.
Програмистката професия позволява да се работи на проектен принцип, особено ако се разработват outsourcing проекти. може да се работи и на функционален принцип, ако се разработват собствени продукти. Големите мислители твърдят, че най си е добре програмирането да се прави на проектен принцип, но в крайна сметка това се решава от шефовете на фирмите.

Тоест, изводът, който се налага и който аз споделям е, че това дали работното време да е фиксирано или плаващо зависи първо от вида работа (а не от това колко си умен или тарикат) и след това от добрата организация. Една фирма може да създаде добра организация на работа без да налага полицейски мерки и фиксирано работно време и без да се превръща в казарма, като в същото време предлага на хората си достатъчно творческа свобода, без да се превръща в бардак. Всичко е въпрос на умел мениджмънт, който у нас липсва - не само у българските мениджъри (то такива няма, щото няма откъде да се създадат), нито пък у чуждите (евреи, гърци, европейци и американци), защото те са дошли да ни експлоатират и ограбват.