Potencialen emigrant,

Разбирам, че си на твърде противоположно мнение от моето, но все пак в духа на разговора ще се опитам да ти изясня мнението си съвсем подробно.

1. Т.н. Х, щом ти е толкова любопитно се наричаше Сандалов (нещо такова), но никога не е преподавал във ФМИ. Май в МЕИ или някъде там... Асистентката, която ми водеше програмиране ползваше негови учебници, аз затова го споменах.
2. Когато ти дават курсов проект за освобождаване от изпит, който трябва да пишеш цял един семестър, редно е да го направиш съвестно. Аз ли бъркам нещо? Още повече, че темата НЕ СЪМ Я ИЗМИСЛИЛ АЗ, за да я критикуваш.
3. Презрително отношение все още нямах. Това беше една от многото последвали случки, които ми го изградиха.
4. Преди да вляза в университета нямаше с кой да се обменя информация, нямаше и интернет. Имаше прослуватата 12 томна поредица, както и няколко книжки на издателство Техника, които със зор се откриваха предимно в книжарницата на МЕИ. Когато влязох да уча висше образование, предполагах че ще се докосна до корифеите на тази наука. А видях едни изкукали дъртаци и стари моми, на светлинни години разстояние от ИТ, които нямаха дори ИДЕЯТА за духа и начините на мисленето, но вместо това чудесно издевателстваха над студентите.
5. Никога не ми е било за оценката, а за отношението на преподавателите. За оценки престанах да се интересувам, когато напудрените ми колежки, които хранеха 16-ките да не ги хапят, имаха по-висок успех от мен. Тях обаче мога само да ги съжалявам. Животът е този, който им постави реалните оценки (кажи-речи на повечето от тях).
6. Аз за нищо не съжалвям. Жал ми е за тия свестни момчета, които ми бяха колеги и разбираха с пъти повече от преподавателите-кретени, а прекъснаха още 2-3ти курс, защото не можеха да понесат идиотията им! Ей за тях ми е жал!

Изясних ли се?