Всъщност най-големият проблем е психологически (и аз го оценявам на много повече от 5%, повече и от 50% дори), а именно - за всеки нормален потребител дирчето е равнозначно на смрадлива клоака. Входът за нови ентусиасти е заграден от бурени и трънаци, старите участници са затънали в тиня до ушите. За развитие и цъфтеж в тези блатни условия и дума не може да се издума - всичко се свежда до едно безкрайно вегетиране и преживяване ден за ден. И ако има още нормални хора, които се намират по тези виртуални ширини, то това е от чисто сантиментални чувства към отдавна отминали времена.

Ако мога да направя и друго образно сравнение: дирчето е мухлясала туристическа спалня в пропаднала хижа - едно общо помещение с 50 прогнили вишки, хлебарки по ъглите и стопанин плъх. Новото място е голяма къща с много стаи и различни сервизни помещения - засега празна. Дали и тя ще пропадне някога до смрадлива и запусната дупка, или пък ще се превърне в уютно и приятно местенце, зависи от това как ще си я обзаведем и как ще си я пазим и поддържаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите