|
Здравейте, знам че темата не е нито важна, нито интересна и ще предизвика (може би) много лоши емоции, но повярвайте за жени като мен, за които това е единственото решение ТЕМАТА Е МНОГО ВАЖНА.
Всеки си има своята история и живее със собствената си болка и има право на своята си надежда. Повярвайте не е лесно вече 3 години лягам и ставам с мисълта, че може би някъде съществува една жена, която е съгласна да ми помогне, а аз не съм направила всичко необходимо да я открия. Научих се да живея с мъката и може би не звуча много емоционално (а всъщност ми иде да крещя, крещя), хора помогнете ми... семейството ми е пред разпад, а аз обичам мъжа си.... но не мога да му родя дете... знам, че има жени които прибягват до това решение от съвсем други съображения. Аз просто искам едно малко слънчице, което вечер да гушкаме, на което да дарим цялото щастие на което сме способни. Не виня мъжа ми, че някак си изстина към мен. През изминалите 3 години аз се затворих в себе си, спрях да се усмихвам, подтиснах емоциите си... бях принудена, с такава болка е трудно да се свикне. И не знам защо реших, че като сложа маската на "желязна лейди" ще се преборя. СЕГА СИ ПРИЗНАВАМ ПРЕД ВСИЧКИ: не съм се преборила, няма да мога да се преборя, НЕ ИСКАМ повече да се боря. Болката е по-силна от мен. Не съм далеч от мисълта да потърся специализирана помощ от лекар психолог. Вече не съм полезна и за себе си - пример: вече никъде не излизам, от работа в къщи, от дома ми в офиса и така вече повече от 1100 дена. ПОМОГНЕТЕ МИ, сигурна съм, има жена, която би ми протегнала ръка, би ми помогнала да даря мъжа си с дете. Не искам съвети, знам че "може би е по-добре да мисля за осиновяване", но съм длъжна първо и това да опитам.
Оставям се във вашите ръце, предполагам ще ме разкъсате, но нищо....
А за тези, които поне малко ме разбират и имат идея как да се справя с търсенето на сурогатна майка оставям e-mail: iscrova@yahoo.com
|
Сурогатна майка
