Мила Вени, здравей!
Дано прочетеш това скоро.
За мен диагнозата missed abortion на 30.05.07 беше повече от ужасяваща.
След като на 22.05.07 чухме пулсчето на ембриончето на 5 седмици, просто не можех да повярвам, че 8 дни по-късно то вече беше мъртво.
Мило момиче, ти и останалите сте моята надежда да си стъпя психически на краката.Не мога да приема това и не мога да се примиря, а само след седмица трябва да продължа и работа.Как се справихте психически, кой и как ти помогна? Аз вече не мога да спя,нито да се храня, нито да мисля за друго-само рева, лежа и гледам в една точка.Целият живот се е обезсмислил за ме.ПОМОЩ!!!Който може, нека ми пише, да сподели как е надживял болката от психическата травма!
И какви изследвания и при кого трябва да се правят?Явно ще е ходене по мъките...Вече успях да си направя бруцелоза и токсоплазмоза, но във В.Търново вече не правят листериоза...Явно ще трябва и анализ на кръвта за тромбчета, хормонални, хромозомни и генетични изследвания, но всеки доктор различно ми казва и аз се чувствам толкова много объркана и още повече депресирана...
Не зная как да се справя с мъката си и дълбоката душевна болка...и някакво чувство за вина,че не съм успяла или не съм направила всичко необходимо, за да износя плода...Търся у себе си някаква вина,въпреки че не виждам къде съм сгрешила...
Моля за помощ в отчаянието си!
Благодаря ви!
|