|
Момичета, от много отдавна планирам да ви напиша моята история, но от някакво суеверие и фатализъм чаках ту да мине някакво време, ту определен тест или преглед. Искрено се надявам, че моят случай и опит ще даде кураж, смелост и търпение на някои от вас и ще ги доведе до желания резултат.
Аз съм на 39 години и съм бременна в 22-та седмица след 3 години битки и 5 /пет!/ опита инвитро с ИКСИ.
Поне две години четох редовно и понякога, макар и много рядко писах във форума тук. Излишно е да казвам през колко страдания и отчаяния преминавах междувременно при всеки негативен резултат и всеки напразен опит.
Основният проблем в нашата двойка бе, че съпругът ми има олигоазоо...спермия, с изключително лоши, невлияещи се при медикаментозни лечения резултати. Причините? Вероятно старо възпаление на простатата, нелекувано с години.
Почти от първите месеци след като установихме, че не успяваме, един много напредничав лекар ми каза, че поради напредналата ми възраст няма смисъл да губим време, а да се ориентираме към инвитро, но на нас това ни прозвуча като присъда тогава. Пробвахме няколко терапии при половинката, дори няколко инсеминации, без какъвто и да е резултат. При мен нямаше драматични проблеми, освен висок пролактин, заради който бях последните 3 години на ниска, но постоянна терапия с достинекс и съмнения за ЛУФ синдром в началото. /По-късно, тежката ни практика доказа, че това вероятно не е вярно, фолекулите се пукаха и "тръгваха"/.
След като започнахме агресивно да правим опитите инвитро /средно по 1 на 6 месеца/, открихме от горчив опит още нещо смразяващо. Аз не реагирам добре на стимулация, дори на най-огромните дози. При първите 3 опита лекарите ми пробваха Гонал Ф, Меногон, пак Гонал Ф, като стигахме до дневна доза от 600 UI, но получавахме резултат от 3-4 фоликула, в които имаше 1-3 оозита. Сменяха и антагонистите – декапептил депо, цетротид...Товарът беше огромен – организмът ми пращеше от свръхдозите, всяка дневна инжекция при тези количества ни струваше 200-300 евро, за емоционалните проблеми, да не говорим.
/Длъжна съм да уточня, че не правихме опитите в България, а в родината на съпруга ми, който не е българин и веднъж във Виена. Просто не бяхме особено окуражени от предварителните ни срещи с д-р Щерев, както и с твърде младия син на д-р Павлета Табакова, който изглежда ръководеше екипа от нейно име/.
Понеже си плащахме всичко, всеки от първите три опита ни излизаха между 3,500 до 4,500 евро. Математиката за общите ни разноски дотук сами може да си я направите.
За щастие, миналата година успях да вляза под здравното покритие на съпруга си, та поне получихме право на няколко опита в неговата родина. Продължихме в същата болница, само междувременно сменихме лекарят, който се занимаваше с нас като изоставихме една иначе доста препоръчана ни кучка-звезда, която ни подмяташе като парцали и не й пукаше за съдбата ни.
Това е много важен фактор! Бих искала всяко момиче да разбере от какво значение е лекарят да не те възприема като парче месо от конвейра, да вниква в случая и комплексността на проблемите, да анализира изследванията ти и пр.
Лекарят се вслуша в едно мое по-ранно наблюдение от периода на безмислените инсета, че правя по няколко фоликули и с елементарен костил-бегит и 4-тия път пробвахме съвсем проста схема: от 3-тия до 7-мия ден бях на 2х2 хапчета кломид, с малки дози от Гонал Ф на 8 и 9-тия ден. Вместо антагонисти докторът ми нареди да пия едно елементарно лекарство против грип – Dexomethanon, което леко заздравява мембраната на фоликулите. Цялата стимулация ми струваше не повече от 100 евро за цикъл, а пък произведох 4 фоликула, 3 оозита и 2 ембриона. Още на 4-тия опит имах закъснение в цикъла, но не можахме да установим дали е имало дори химическа бременност, защото от глупост пътувах до България и то до град, където нямаха кръвния тест.
Така стигаме до последния опит и няколко много важни неща: освен че открихме схема, която работи за мен и не ме натоварва физически, финансово и донякъде емоционално /защото можеш да си я позволиш няколко пъти, вместо всеки път да тръскаш 3 000 евро за лекарства/, аз предприех масирана акция да помогна с всичко, което мога на природата и лекарите. От години постепенно променях диетата си към здравословна – всичко, което предполагам си знаете като класически препоръки – никакви концентрати, умерено вино и бира, зеленчуци, вместо мазнини зехтин, никакви газирани напитки...Освен това, през август и септември прекарах над 45 дни на море, просто защото имаме там имот и със слънце борех депресията, което означава и много къпане и плуване всеки ден. Използвах времето и да започна ежедневна физическа активност – правех разходки от 4-5-6 километра и всеки ден 30-минутна серия от различни коремни преси и упражнения.
Най-най-най-важното обаче в тези последни опити беше, че открихме и отидохме при много известен доктор-билкар, който не е врачка, има медицинско образование, но лекува само с приготвени от него билкови комбинации. Той направи една своеобразна диагноза и даде определени комбинации и на мен, и на съпруга ми. При съпруга ми, поради първоначално твърде лошите му резултати нямаше особено подобрение. Смятам обаче, че неговите билкови комбинации, които аз пиех, бяха от решаващо значение. Реагирах чудесно на минималната стимулация с кломида, и 5-тият път пак направих 4 фоликула, 3 оозита, 2 ембриона. Втората билкова комбинация, която той ми даде, се вареше с вино вместо с вода и се пиеше от началото на цикъла включително до след трансфера. Както вероятно повечето момичета знаят, при кломид главният проблем е, че изтънява т. нар. ендометриум, т.е. лигавицата, където би трябвало да се закачат ембрионите. В резултат на моята билкова терапия аз имах ендометриум по 12-14 мм, което направо шашваше моят лекар. Резултатът сега расте...
Знам, че ще избухнат въпроси, но за съжаление, лекарят-билкар е в друга държава, която хич не е лесна за достъп и пътуване от България, а пакетите с билки той си ги прави, за да не му отнемат ноу-хауто и ги дава готови, така че не мога да ви кажа какво има вътре.
Единственото, което вероятно може да се намери, са едни серии от няколко вида хапчета, които пак той ни даде, не се броят за лекарствени средства, а са т. нар. цитамини. Те са руски, мога да дам подробности как се казват и пр. на индивидуални бележки за фирмата-производител, но тъй като ги имахме от него, нямам представа как се разпространяват в Русия.
Дано не съм ви досадила, но се надявам, че разбирате моите поуки:
- напредналата възраст наистина не помага, но не трябва да се възприема като присъда.
- направете всичко възможно с диета, физически упражнения, спорт и допълнителни, алтернативни терапии да приготвите организма си максимално да помогне на лекарите. Съсредоточете се върху това, сякаш се готвите за олимпиада
- търсете доктор, който ще следи индивидуално случая ви и ще се мъчи да улови нюансите, а не да ви мъчи с шаблонния протокол. Всеки реагира различно на стандартните им протоколи!
- отлежете поне 2-3 дни след трансфера и ако можете, почивайте максимално и 14-те дни след това. Не пътувайте! Не правете секс! Нищо тежко физически! – Всеки път до 5-тия опит правех глупостта да пътувам почти веднага след трансфера, да нормализирам натоварванията си и да съм много активна, което не доведе до резултат.
- настройте се позитивно, овладейте отчаянието. Аз успях да го докарам до по-нормално емоционално състояние едва след 3-тия опит, когато вече ми се струваше, че съм поела толкова отчаяние и депресии, че вече няма накъде. Преди това просто не бях на себе си. Другата най-важна помощ ми оказа един лекар, който ми каза: "Не познавам човек, дори и с вашите диагнози, който да не е успял да има дете, стига много да е искал и много да се е борил. Единственият въпрос е колко години, колко опита, пари и страдание ще ви отнеме". Като осмислих това рационално, си дадох сметка, че от моята и на съпруга ми сила, воля и способност да си поставим приоритетите зависи ще имаме ли дете, макар и много по-късно, отколкото бихме искали.
Ако това ще ви даде допълнително кураж, въпреки възрастта и големите трудности преди това, дотук бременността ми върви съвсем нормално, дори бих казала леко. Дано не се урочасам сега...Занимавам се с професионалните си дейности, макар и по-леко отпреди, не съм лежала или имала какъвто й да е друг проблем.
Още веднъж, извинения за опуса, но наистина смятах, че го дължа, защото се надявам, че много момичета ще извлекат поука и полза са себе си.
Желая на всички смелост и кураж!
|
Историята ми: много мъка, сълзи, но накрая успех!
