|
Мили момичета,
сядам да ви разкажа моята история и се надявам поне на някой да му е полезна. Стар член съм на клуба, но от много време не пиша. В момента съм бременна в 23-та седмица, много-много съм щастлива и от сърце ви желая да го изпитате и вие това щастие. Ето какво се случи при мен за близо 7 години опити. Сега съм на 33. Женени сме с половинката от 12 години. Преди 7 години дойдохме да живеем в Америка и оттогава горе-долу правим опити за бебенце. Като не се получи след първата година почнах да се укорявам за какво ли не - бяхме се пазили 5 години с прекъснат полов акт и реших, че за това не се получава. Тръгнах по доктори, но заради още слабия ми английски и заради недобрата застраховка не можех да направя пълни и качествени изследвания. Не разбирах какво ми говорят докторите, нито пък можех да задавам въпроси като хората, защото и познания нямах, нямах и кого да попитам - абе с 2 думи мъкаааа-мъка  . Почнах да се ровя из нета и през 2002г. открих клуба. Много полезна информация събрах от него. Ходих си до България, за да направя имунологични изследвания и лапароскопия. Лапароскопията преминала в операция - правили ми резекция и електропункции на яйчниците и махнали 2 миомни възелчета от външната стена на матката. Според диагнозата яйчниците ми били с "удебелена обвивка, а левият бил почти склерозирал". И до сега не знам какво значи склерозирал яйчник, нито мога да кажа била ли е необходима тази процедура. Както и да е - от Бг докторите ме изпратиха по живо по здраво с обещанието, че до 6 месеца ще забременея - като че ли то от тях зависи  . Е, вярно е че се чувствах "като нова" и апетита ми за секс порасна  , обаче не забременях...
През 2003 чрез работата на мъжа ми получихме по-качествена здравна застраховка и можехме спокойно да продължим изследванията и лечението на местна почва. Пропуснах да кажа, че при съпруга ми нещата са добре, малко морфологията не е блестяща, но според доктора тя се компенсира от много високия брой. Пролетта на 2003 направихме първата стимулация с Кломид съчетана с инсеменация. В този момент обаче след толкова безплодни лутания, неясни диагнози и напразно очакване аз бях на нещо като дъно на депресията - постоянно плачех, исках да се прибирам в България, не намирах смисъл в нищо и затова бях почти шокирана, когато теста за бременност излезе положителен. Споделих в клуба, получих поздравления, но...много скоро се разбра, че ембриончето няма сърдечна дейност - missed abortion. Три седмици по-късно то все още не беше излязло и ми направиха кюртаж. Кариотипа на тъканта от аборта се оказа нормална, което никак не ми хареса, защото така причината за несполучливата бременност оставаше неизяснена. Въпреки всичко тази кратка бременност се оказа повратна точка за мен. Взех важни за себе си решения с безценната подкрепа на съпруга ми. Напуснах работата си, която не харесвах и заминах за Бг за 6 седмици. Скоро след това и съпругът ми дойде и си направихме незабравима екскурзия по южното Черноморие  . А есента (на 31 год.) тръгнах на училище да си сменям професията . През 2004-та год. направихме още 3 стимулации с Кломид и инсеменации, но без резултат. Правех си фоликули, които си се пукаха, но... Вече се водехме "двойка с неизяснени причини за стерилитет". Лека полека почнах да свиквам, доколкото може да се свикне с този вид болка. Тя не изчезва, но лека полека се притъпява. Почнах да поглеждам и някои сайтове за осиновяване - един вид мисълта за осиновяване не ми беше вече чужда. Даже си бях намислила като му дойде времето да си осиновим момиченце от Перу  . Така дойде 2005-та година. През януари направих нова цветна снимка - така за всеки случай и за "подобряване на спортната форма" . Заради частичния успех през 2003г. направихме още 2 стимулации с Кломид и инсеменации - неуспешни. През месец май почнахме подготовка и изследвания за ин-витро. Иначе си бях намерила нова работа, продължавах да ходя на училище, правехме си планове за лятото с любимия и т.н. Накратко - пак се радвах на живота, от доста време вече не бях в депресия и се бях приела такава кавато Господ ме е създал. И нещо много съществено - през юни месец активно спортувах 4 пъти в седмицата тенис по 1 час вечер, което ми подейства страхотно добре и физически и психически. По съвет на една приятелка-биоложка пристъпих към ин-витрото като към експеримент - без да влагам емоции, с любопитство наблюдавайки сама себе си като опитно зайче . Е, не съвсем без емоции, защото ме беше страх, но определено не възлагах големи надежди. Просто надеждата вече я мразех, защото преди време заради толкова пъти пропаднали надежди бях стигнала до депресията. И друго интересно нещо беше, че преди като правех стимулациите с Кломид непрекъснато четях из нета как дйства и какво казват другите за него. А сега само гледах да си бия вечер инжекциите и после бързах да си забъркам поредната ледена Маргарита и да изляза на двора с половинката . С две думи - лято, кеф, а ин-витрото го правехме така между другото. Към средата на юли почнах инжекциите за стимулиране. Първо преди да ми дойде цикъла Luprone, а после от 5-ти ден Гонал Ф и Repronex. Фактът, че доктора реши да почна стимулацията от 5-ия ден ме озадачи малко, защото знам, че обикновено се почва по-рано, но реших да го слушам. Почнах с 225 единици Гонал Ф. След 3 дена го намалих на 150 единици, а на 10-ия ден ми каза да го намаля на 75 единици. Като резултат на ултразвука се виждаше следната интересна картинка: 5 фоликула от ляво и 1 от дясно и всичките с различна големина и форма - никак не беше добре за ин-витро и докторът предложи, за да не губим цикъла да направим поне инсеменация. Така и направихме, а аз съвсем отписах "експеримента". Не се наложи и мъжът ми да ми дупчи д-то с прогестероновите инжекции, от които ме беше доста шубе. Само си слагах прогестеронови капсулки вагинално. Скоро след това ни дойдоха гости от Бг и аз съвсем се отплеснах. Така че като отидох на 28-ия ден за кръвен тест и ми се обадиха с положителния резултат аз веднага си го изтълкувах като още неизчистилия се от кръвта Овидрел (вариант на Прегнила). Виж, когато 2 дена по-късно HCG-то се беше удвоило, е за това вече нямах друго обяснение освен, че може би пък ... наистина съм бременна  ? И като се почна едно треперене - а дали ще е наред този път, а дали ще има сърдечен ритъм, а дали ще се задържи... Така докато направихме амниото в 17-та седмица - всичко е наред засега, чакаме момиченце . Сега съм в 23-та седмица, треперенето продължава, но се моля всичко да има благополучен край. Боя се, че пак съм изпуснала надеждата и се е развилняла прекалено, но човещинка, какво да правиш  .
Ето накратко хронологията на изследванията и леченията, които сме правили:
1999 - почваме опитите за бебе.
2000 - първи посещения при доктор, заради липсата на бременност, 3 месеца тестване с овулационни тестове, посткоитуален тест.
2001 - цветна снимка, спермограма; лятото в Бг тестове за спермоантитела., 2 инсеменации без стимулация.
2002 - лапароскопия в Бг, преминала в операция; тестове за овариални антитела, тест за хламидии; хормонални тестове, ултразвукови прегледи, мерене на базална температура, овулационни тестове.
2003 - разширена спермограма, стимулация с Кломид + инсеменация с частичен успех., тестове след аборта за евентуалната причина, рецептата с жълтия кантарион
2004 - 3 стимулации с Кломид + инсеменации, билки на лечителя Васил Канисков.
2005 - цветна снимка, 2 стимулации с Кломид + инсеменации, подготвителни изследвания за ин-витро, 1 стимулация с Гонал Ф + инсеменация.
Вярвам, че всичко през което сме преминали е било за добро. Знам, че без силната обич и подкрепа на съпруга ми не бих могла да се справя и съм благодарна на Господ, че той е до мен.
Желая ви Новата 2006-та да изпълни мечтата ви, която предните години са пропуснали!
|
Как забременях
