Здравей и от мен!
Разбирам те напълно, защото тези нерви, дето ни люлеят всички с това пусто ходене по кабинети, изследвания и .......... да не изброявам, просто ни съсипват тотално!Напълно споделям идеята ти за осиновяване. Аз лично /тук може много момичета да ме упрекнат/, съм против донорската инсеминация, в смисъл, че наистина ще носи твоите гени, но няма да носи тези на съпруга ти. Аз лично съм разговаряла много пъти с моя съпруг на тези теми - и за инсеминации, и за осиновяване /за ин-витро не мога да си помисля изобщо/ и той е на същото мнение - или детето да е на, т.е., от двамата, или - "чуждо" и на двамата. Казвам "чуждо", защото дефакто не си му биологичен родител и едно осиновяване е свързано с адски много рискове, но поне бихме го приели по един и същи начин. Наистина, осиновяването е много дълга процедура, ходене по мъките, проблеми, един вагон документи и т. н., но....... всичко си иска търпение и чакане, както в случая, когато неистово чакаш и се мъчиш да забременееш. Е, наистина, и хорските клюки после, и опасенията какво дете точно си осиновил, и страховете от това, какво ще стане, когато то един ден научи, че биологичните му родители са други - всичко това си е един допълнителен и огромен стрес, но погледнато от друга страна, при вариантът едно семейство да бъде съвсем без деца, е за предпочитане. Напълно те разбирам и подкрепям, каквото и да решиш. Ако се решиш, пробвай пък и донорска инсеминация, щом съпругът ти е съгласен и е с теб, какво ти пречи да опиташ? Но аз лично се възхищавам на родители-осиновители и смятам, че те не са по лоши "родители" за едно дете от тези, които са го създали, на практика без дори да го желаят в повечето случаи. Така че, ти решаваш, от мен - късмет!