И аз смятам, че донорската инсеминация е добра идея.

А за това, че не си готова и се притесняваш от стреса покрай нея, те разбирам. Разбира се, не съм в твоята кожа, но ето какво бих си мислила аз: "нямам време, или сега или никога. Правя до 6 инсета през месец-два и до там. От там нататък ме чака детето ми някъде там, навън."

Аз това си го мислех покрай миссед-а ми. Първо си мислех, че няма да съм готова за нови опити поне година. Ами ако се случи пак? О, не...Пак аборт... Не, няма да го преживея... Добре, обаче един ден размислих и реших, че нямам време. Или сега или никога. Правя още до 2 години целенасочени опити, ако пак стане лошо-да става сега. Сега, на тази възраст ще го преживея по-лесно, тялото ми ще се възстанови по-бързо и ще си стъпя на краката, отколкото на друга, по-напреднала възраст. По-добре сега да имам неуспех, отколкото след повече години. И по-добре сега веднага да разбера ще го бъде ли или няма да го бъде, отколкото тогава, когато ще бъде късно даже и да осиновя дете. Аз обичам да си планирам живота. Това, че съдбата ми поднася изненади, не ме спира. Просто планирам извънредно и по спешност.

А на теб ти желая спокойствие и разумно решение и успех, такъв какъвто го искаш.

Всяка глава има своята гилотина.