|
Преди десетина дена написах един пост „ Провал в ИКСИ-то, но бебе все пак ще има“. Е да, ама не! Рано ми е било да си правя планове.
Пуснах подобна тема във форума на zachatie org, ама преди 10 дни, а оттогава проблемът ми се задълбочава с главоломна бързина, така,че моля, помагайте
За неуспеха на ICSI- то ни разбрахме в четвъртък по- миналата седмица. Още преди самата процедура си бях обещала, че ако не стане – ще си осиновим детенце. Както ви писах, бяхме говорили с мъжа ми, всичко си беше наред. Даже в Петък сутринта отидохме в дирекция за закрила на детето, взехме документи, говорихме със служителките – въобще тръгна работата. В петък вечерта обаче, драма в къщи! Той – съсипан, защо бил така наказан, аз съм имала право да изпитам най-нормалните неща за една жена т.н. Въпреки геройските ми опити да се държа мъжки – не стана –както си бях добре, – ужас, мрак - голям рев изревах. Събрах си акъла, чак като видях, че мъжът ми пропада наистина много надолу. Той по принцип е голям, пораснал мъж, доста суров вид има, ама като видях така съсипан – си събрах душата заради него.
Та в крайна сметка мъжът ми рече – няма да осиновяваме засега, дай да пробваме донорска инсеминация!!!!!!!! Осиновяването било крайна мярка – да сме опитали донорство, поне щяло да носи моите гени.За едно сме единодушни – повече ИКСИ – НЕ!!!!!
В събота отидохме при Док, който също смята така.... Мъжът ми като чу, че процентът на успеваемост при донорските инсета е висок – голямо щастие го обзе. Както се беше сдухал – изведнъж – шеги, смях, замеряхме се с моркови в БИЛА, въобще страшна радост.
ОБАЧЕ!
Аз имам проблем с донорската инсеминация! И колкото повече време минава все по-трудно ми става. Само като си помисля какво ще се почне отново:
клостилбегит, ехографи, таксита, хормони, чакане, фоликули, мерене на температура,тичане от работа до мед.център, овулации, чакане на цикъл, станало ли е, не е ли станалор после хайде пак от начало – просто не мога да ви опиша – обзема ме истинска истерия.
Аз съм на 33 години и ама хич не ми се чака повече.
ЗАЩО и трябва ли да си причинявам всичко това, след като някъде някое детенце може би ме чака и има нужда точно от мен.
Знам, че за такова нещо не се дава съвет но, моля ви кажете ми какво бихте направили на мое място. Много ми е тежко....
|
Помощ!
