Здравейте мили момичета,


Благодаря на всяка от Вас за отделеното време и куража, който ми дадохте!!!
Благодаря Ви от сърце!!!

Доста си постоях в дупката на депресията и вчера поговорих със съпруга си. Немога да повярвам, но той изглежда ме е разбра. Каза, че имам цялата му подкрепа, търпение и не на последно място цялата му любов. Обясни ми, че за него детето не е самоцел и що това ми къса нервите, нека погледнем на нещата от друг ъгъл - когато му е писано то ще дойде, а до тогава ние ще правим необходимото за да стане това по-лесно, но не всяка цена. За сега решихме, че ще си дадем мало почивка и ще се опитаме да си изхвърлим тази натрапчива мисъл. Както той каза, дай да си поживеем като младо семейство, по безгрижно, че като дойдело бебето сме щели да има реално за какво да си хабим силите. Та нали сме младоженци . Немога да повярвам, че нещата се развиват така. Явно когато човек е в дълбоката дупка изход хич не вижда. Слава Богу, че този човек съществува и е в моят живот. Благодаря му от цялото си сърце и го Обичам!

Мили момичета,
това е накратко развоят на моята депресия.
За сега съм решила да се взема в ръце, да поотслана и поне за миг да се почувствам жена, а не инструмент за разплод, както някой тук беше казал. Тук ще съм и ще бъда с Вас. Дори ще Ви кажа какво правя за себе си и колко съм свалила от текущите си 90кг на ръст 175 кг. Как се докарах до тези килограми сама незнам .
Ако някой иска да бъде с мен в борбата с килограмит и да си върнем самочувствието аз сам насреща и ще се радвам.

Обичам Ви и Ви прегръщам сърдечно!

Успех на Всички и дано скоро имаме добри новини.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите