Мисля, че докато сте двамата-заедно и се обичате, и се чувствате свързани един с друг - нищо не е така страшно. Искам да кажа, че в живота на човек има много изпитания, които Господ или Съдбата му изпращат. И след всяко едно такова човек става по-силен, по-мъдър и по-добър.
Предполагам, че не мога изцяло да почувствам "дупката" в която попада едно семейство след неуспешно ин-витро, но предполагам, че трябва да си говорите за това, да споделяте един с друг как си представяте живота занапред и перспективите и т.н. Мълчанието задълбочава мъката и не помага да се справи човек с изпитанието.
Пожелавам ви кураж и бързо да се възстановите след този шок.