Здравейте мили момичета.
Отдавна не бях се включвала в никоя от темите, но тази ме развълнува много, и ми се иска да ви кажа няколко думи.
Когато в 17та седмица от бременността ми на Биохимичния скрининг ми излезе резултат с риск от раждане на дете с Даун 1:120 (всъщност този показател се оказа резултат на лекарска грешка) така се шокирах, че всяка мисъл изчезна от главата ми - отидох още същия ден на амниоцентеза. Имах чувството че сънувам кошмар. През трите седмици, докато чаках резултатите от амниоцентезата, прочетох тонове литература - за изследването, за болестта на Даун и не на последно място - за начина по който се прави абортът след 20та гестационна седмица (по-добре да не ви го описвам, защото е ужасяващо). Не знам, как не се побърках през това време - от една страна - не смятах, че съм сподобна да се грижа за едно такова дете, но от друга - не можех да си представя как ще позволя доброволно да убият това малко човече в мен. Та то си беше съвсем оформено, всеки ден чувствах как се движи в мен, дори като че ли на моменти се закачаше и шегуваше (ритва те силно в корема точно когато се унасяш да спиш, или пък започва така силно да хълца, че и аз подскачах с него). Просто нямаше да мога да го направя - в целия този кошмар в съзнаието ми се оформяше неясната мисъл, че ще си родя моето детенце дори и да е болно и ще умра с него след това, но нямаше да позволя да го убият. Беше ужасно чакане.
За щастие всичко се оказа фалшива тревога и сега имам един слдък разбойник.
Написах ви тези тъжни неща не за да ви плаша, а за да ви споделя моя опит. Искрено желая на всички ви скоро прекрасни дечица и когато тръгнете по пътя на всички изследвания през бременността да бъдете положително настроени и да вярвате, че всичко ще е наред. А аз от своя страна винаги ще съм готова да ви помогна със всичката информация и опит, който имам - нищо че не пиша често в клуба, аз постоянно си влизам и си чета вашите теми.
Бъдете много, много щастливи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите