|
Здравейте мили момичета!!!
Съвсем скоро попаднах на www.zachtie...и от там във вашия клуб. Аз съм на 33 години.
Проблемите, за които чета вече ги бях позбравила - хубаво е, че можем да забравяме лошото и проблемите.
Самата аз минах по пътя, за който много от вас споделят колко трудно извървяват. Безкрайна поредица от доктори, изследвания, лекарства, секс по график, очакване, надежда, сълзи ... и отново... и отново. При мен продължи 7 години... Причина магията да стане нямаше, но тя така и не се получи. Започнаха да ми препоръчват инвитро. А в мен отдавна вече беше узряла идеята да си осиновя детенце. Разсъжденията ми са от рода: за времето през което ще чакам и отново ще се надявам, и с парите които ще похарча спокойно ще отгледам едно съкровище. Нигога не съм се чувствала като различна, непълноценна, ощетена...просто така е трябвало да стане. Чаках тази идея да узрее и в мъжа ми. Моя близка приятелка по това време започна подготовка за инвитро - тя имаше вече две извънматочни бременности, други шансове нямаше. Опита и беше неуспешен. Това вече категорично наведе везната при мъжа ми в полза на осиновяването. Една година след взетото вече категорично решение в дома ни изгря едно невероятно слънце. Взехме си момиченце, беше на 6 месеца когато я харесахме и докато минат процедурите стана на 10 месеца. Аз просто спрях да мисля за забременяване. Случи се така, че година, след като имахме всичко, за което сме мечтали, с мъжа ми се разделихме. Тогава бях на 30 години. Зарекох се, че ако до 35 години не срещна човек до себе си и ако нямам още едно дете отново ще осиновя. А и моето слънчице "искаше батко", в никакъв случай не исках да расте сама. ....
И така човека е до мен... до НАС ако трябва да съм точна. Знае за всичко минало. Аз си обещах, че ще го даря с дете... странно е да си обещаваш такива неща... като знаеш какво е било, но някак си....вътрешно знаеш - той ще е баща на децата ми!!! Не се пазехме, но не съм се и надявала че ще мина без лекарска помощ, просто отлагах прегледите, като че ли не исках отново сексуалносста ми и сексуалния ми живот да се ръководи от овулациите...
И така....Цикъла ми закъсня през юли месец...Оххх...отново проблеми с цикъла...тъкмо се беше нормализирал от самосебе си на 26-28 дни. И така - за всеки случай тест....
Изживяването го пожелавам на всяка една от вас!!! Не може да се опише. Забравяш всички страдания и надежди... Сълзите са щастливи!!!
Втори тест, трети тест....Бременна съм!!! След 5 дни отидох на преглед - да, да , да!!! Само че зародиша вървеше с две седмици по - късно развитие...предположихме, че овулацията е била по-късна... Деня след прегледа прокървих, назначиха ми хормони и но-шпа. След седмица се оказа, че плода не се развива. Кюртираха ме. Шока беше голям. Природата сякаш се подигра с мен . Човека до мен като че ли го прживя още по-тежко от мен. Това още повече ме убеди, че избора ми е правилен! Сега едва дочакваме да минат три месеца, за да продължим...не че сме спрели  .
Вярвам и знам че семейството ни ще е голямо!!!! И дъщеря ми ще има поне едно братче или сестриче!!!
|
Хубавото е пред нас
