Ако можех да избирам, не бих се подложила на лапаро. Колкото и лека операция да е, си е операция. Пълна упойка, дренчета, катетър, сваляне на конци....гадно си е. Аз в деня преди операцията пих очистително към 3h следобяд. Следват болки и одене до тоалетна. Никаква вечеря и след 22.00h никакво ядене и пиене. На другият ден бях в 8.00h в МД., настаниха ме в една стая, облякох нощницата и зачаках. Дойде една сестра и ми направи тест за антибиотика(драсва ти ръката с игла и те намазва. След около половин час идва и проверява дали си се зачервил) В 9.30 слязох на 9-ия етаж и зачаках в някаква стая, от която се влиза в операционната. Идва една докторка и ти гледа картоните. След това те вкарват в операционната. Боже, като на филмите изглежда! Яко страх ме обзе и взех да говоря глупости. Поставиха ме да легна на масата, качиха ми краката на магарет и взе да се суети около мен целият екип. Анестезиоложката ми сложи абокат, а аз през цялото време й говорех как няма да заспя. Тя ми се усмихваше и казваше, че при нея няма такива работи. След това дойде хирурга и ме прегледа гинекологично. Защо? И аз не разбрах?! Той си знае. После, докато не спирах да говоря, почувтвах как тялото ми се отпуска и след няколко минути съм заспала. Събуждам се легнала на някакво легло и в някаква стая с лелки. Бяха ме завили с едно гадно вълнено одеало. Аз не усещах нищо, освен че ми се повръща супер яко. Едната лелка говореше на висок глас какво е яла на обяд и на мен ми се драйфаше още толкова. Просто нямах сили да й направа забележка и да спре да говори. До мен имаше още едно момиче. Определено бяхме извън операционната и всичко беше минало. Дадоха ми едно легенче до устата, в което повръщах упойката. Много гадно беше. После ме закараха към стята. Аз още в коридора като видях мама и мъжът ми започнах да плача. Постоянн плачех няколко часа след това. Плачех и повръщах. Нищо не можеш да ядеш или пиеш. Не можеш да се завърташ в леглото, не можеш да ходиш.....По някое време дойде една много добричка сестра и ми вкара антибиотик. Сложи ми и нещо, от което спрях да повръщам. Таза премина нощта. Мъжът ми спа при мен на съседното легло и каза, че през 2 часа съм се будила. На сутринта дойде доктора и каза, че ако стана на крака, ще ме изпише на обяд. И аз веднага скочих. Да, ама не. От рязкото ставане ми се зави свят и хоп обратен в кревата. Цялата стая ми се обърна пред очите. След малко направих втори опит. Послушах доктора и първо седнах в леглото. Постоях така докато ми се стабилизира главата и после станах. Мъжът ми естественно ме държеше. И така малко по малко започнах да движа бавничко сама. После ми махнаха катетъра. Махнаха ми и дренчето. Събрах си багажа и бегом в къщи. След няколко дни трябваше да ходя да ми махнат конците. За мен и това беше гадно, отвратително. Това е. В къщи бързо се възстанових, но още помня като бял ден преживяното и не го препоръчвам на никого. Ако може да се избегне, бих го направила.
Успех Миленски!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите