Няма да казвам и аз колко съжалявам - другите вече ти го казаха, а от това едва ли ти става по-добре.
Най-страшна в такъв момент е мислъта за бъдещето - как ще преживееш следващата минута, час, ден...
Ако само можеш да опиташ да мислиш за бъдещето позитивно. На света има само едно необратимо нещо - смъртта.
Жива си, твоят мъж също. Има надежда! Може би не в следващата минута, но някъде напред има слънце, не е само мрак!
А сега си представи нещо по-практично: от гледна точка на твоя организъм това не е загубено време - за 11 седмици твоето детенце така е повлияло на организма ти, напрвило го е по-чувствителен, с една дума показало му е за какво става въпрос и така е подготвило "почвата" за един успешен старт и финал на свое братче или сестриче. Не съжалявай за своето ангелче, а му благодари - то вече те направи по-силна.