Не съм забравила. И аз като много от момичетата тук бях минала през лапароскопии и операции. Точно затова изказах мнение, понеже много добре познавам двете страни на монетата. Спомням си когато се срешнах в София с Мира и Бери преди 2 години, единствената ми среща с момичета от клуба, изключително приятно и комфортно ми беше с тях. Беше точно преди да забременея. Предстоеше ми нова операция. Всеки си разказваше историите отново, въпреки че ги знаехме до болка. Тогава забелязах колко посърнаха и се обезкуражиха момичетата като им казах какво ме очаква. Почувствах че ме съжаляват, понеже разрешението на моя проблем почти не изглеждаше възможно. Помислих си - наистина ли съм толкова безнадежден случай? Те бяха по-загрижени за мен, отколкото аз за себе си.
НИКОГА не мога да забравя, дори инай-малкия детайл от моята борба, Cygnus.
Как въобще може на някого такъв абсурд да му мине през ума! Просто вече виждам нещата от различен ъгъл - става въпрос за 1) борбата за забременяване и 2) какво е да бъдеш майка. И повярвай ми да бъдеш майка не се свежда само до смяна на памперси. Ще се изненадаш колко много неща са извън твоя контрол, когато имаш дете. Дори понякога собствените ти емоции.
На Marie ще кажа че че нямам за цел да обезкуража някого, напротив, мнение от този род би трябвало да накара момичетата да се замислят.
Беше зададла въпрос... нали! ТОВА е моето мнение,... написах го. Нали така се прави в клубовете. За теб няма значение каква е моята цел, Marie. Важното е как ТИ приемаш мнения които не ти харесват, - като лечна обида или като нещо, което би ти помогнало.
Наистина уважавам всяко момиче което здраво се бори, и силната воля, и готовността за жертви. Но както са казали русите "Поживё м, поувидем!".
И аз искам да изкача Еверест, подготвям се, чета, тренирам, гледам филми, рискувам, жертвам се... но докато не стигна горе, не ЗНАМ какво наистина е то.
Кака Лора – 26.Февруари.2004Редактирано от Pyжa на 10.04.05 16:05.
|