Мила, Албена, безкрайно съжалявам, че те огорчавам.
На колене и от сърце те моля да ми простиш.
Наистина моят и твоят живот са несравними.
Но, не смятам да се оправдавам!!!
Ти пропускаш две неща: първите ми думи, че наистина нямам право да пиша в темата и желанието ми да споделя изненадата си от интензивността на чувствата си.
Всички щастливи хора си приличат и всеки е сам в личното си нещастие.
Животът ми е доста объркан. Не е така бонбонено розов, както ти изглежда.
Много съм възрастна.
Не се оплаквам, даже някак си съм щастлива в страданието си. Имам чувства, значи жива съм...
А, наистина много боли, боли...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lali на 10.04.05 08:54.