Моми4ета, тази горила наистина ме накара да се замисля. Аз все си мислех, 4е вси4ко съм премислила, то не беше мислене, мислене, пъшкане, пак мислене, мислене... Оба4е като видях горилата с бебете-разбрах, 4е нищо не съм разбрала. Аз още не го разбирам, като го проумея, ще споделя с вас. Някаква формула е, някаква магия, но каква то4но...
Малкото горил4е е само на 3 месеца, не може да ходи, абе също 4овешко бебенце, само малко по-космато. Майка му го носи на врата си, ама като го метне на врата си, не го мятка със сила, а с толкова много нежност и внимание, просто невероятно. И то се зака4ило за нея, стиска с ръ4и4ки козината и се вози. После тя го слага на земята, пак с невероятна нежност и грижа и го придържа да не тупка, 4е то се мъ4и да ходи, ама тупка на земята. А тя го гледа заме4тана и о4ите й едни такива хрисими, доволни, смирени...После дойде една друга горила, пак женска, и взе за 10 минути бебето, та майка му да си по4ине! Е, такова нещо ве4е ме разкъса от всякъде! Леля-горила си поигра малко с него, погледа го и го върна на майка му. Тя го прегърна и то, маймун4ето, запо4на да си играе със зърната й и поте4е мляко. Мама горила го обира с ръка и го опитва, бута бебето да су4е, ама то нали е маймунка-разрани й зърната и запо4на да се дърпа, не иска да папка. А тя го гледа мила, блага, добродушна, ако ще да я убие това бебе, пак ще го оби4а...
А де, горила...