Хм, много хубава тема.
Никога не съм давала съвети на приятелките ми с деца, някак не мога да го правя. Това трябва да го изживява човек за да може да вземе отношение, според мен. Но слушам много внимателно, когато говорим за децата, т.е. когато другите говорят, чета сайтовете за деца, осведомявам се за бременност, раждане, отглеждането след това, но тази информация си я пазя за себе си, не я коментирам и не давам съвети основавайки се на нея. Мечтая си за Коледа и Великден с нашето бебе, знам точно какъв ремонт трябва да направя за да ми е удобно на мен и на непоявилото ми се още бебе, но дотам. Тези неща не ги коментирам даже и с мъжа ми. Той се натъжава и казва, че ще го направим като му дойде времето, да не го мисля сега, някак по-прагматично мисли от мен. Понякога може и да се разприказвам, но той само ме слуша, изобщо не коментира, накрая се появява едно "добре" и толкоз. Животът продължава.