На мене са ми слагали пълна упойка три пъти - веднъж при лапароскопия и два пъти за баразио. Нито веднъж не съм имала страшни или гадни изживявания. След лапароскопията ми беше много студено като се свестих и за секунда-две си мислех, че не мога да дишам. Казах на сестрата "не мога да дишам и умирам от студ", а тя ми каза "спокойно, само ти се струва, че не можеш да дишаш, ти всъщност дишаш" след което ме зави с две одеала и след пет минути ми стана топло. Не казвам, че е приятно да излизаш от упойка, но неприятното е няколко минути и не е страшно. След двете абразио си спомням, че се събуждах много бавно, все едно изплувам от някъде и пак ми беше студено.
Не е страшно, споко. Всичко ще е наред.