Като чета Наталия и моято история е адски объркана. При съпруга всичко е ок, при мен една грубо направено снимка, после я отхвърлиха, но ние се хвърлихме в дълбоките води на инвитро опитите поради ....напредване на възраста.
Три опита инвитро до момента. Първият по дълъг протокол, след това по късия. Бих искала да споделя, а и да провокирам другите момичета да споделят личните си впечатления от процеса след трасфера. Последният път пункцията ми беше в четвъртък, в неделя - трасфер. В петък казаха че са оплодени яйцеклетките, в събота се бяха разделили на 2, а сутринта преди трансфера в неделя едната беше разделена на 4, другите 2 на по 2. Върнаха и трите. Първият ми въпрос/съмнение се породи по отношение на тези две разделени на по 2 - дали всъщност продължаваха развитието си? Другото, което ме притеснява е, че след трасфера не зная дали си внушавам, но изглежда симптомите ми са си съвсем реални - започва да ми се гади сутрин и особено от храна, гърдите ми стават твърди, болезнени, имам болки постоянни но леки в кръста и така до към 10-12 ден. След това всичко отзвучава - изведнъж в един ден гърдите ми омекват и не ги усещам така твърди както преди, болката в кръста изчезва, тонусът ми се възвръща и миризмите не ми влияят вече. След 2-3 дни, когато настъпи времето за теста - той е отрицателен. И така аз живея с чувството, че съм била бременна за...10 дни. Проблемът е, че първо не мога да остана вкъщи през цялото време до първия УЗвук, налага се да ходя на работа- всъщност след трасферите оставам вкъщи за 4-5 дни само. Според лекарите това е достатъчно време, но според мен стресът в работата ми влияе по някакъв начин. Тъй като сама финансирам всички свои опити, не мога да си позволя дълго откъсване от работа, защото това е единствения ми източник за момента и вероятно ще ми трябват средства и за в бъдеще за нови опити. Другите ми притеснения са свързани с проблеми, които имам с ленив стомах. След трасфера избягвам всякакви опити за напъване и прибягвам до очистителни средства, от които обаче получавам силни болки в корема и след това се чувствам адски отпаднала. Едва след втория трансфер разбрах, че не трябва да употребявам билки, защото те контрахират матката! Страхувам се, че в тези критични и важни периоди не си давам достатъчно спокойствие, за да се получи имплантация и аз прецаквам всичко с моя нервен стомах. Мислех, че за тези високоспециализирани и малко успешни процедури като инвитрото лекарите дават пълни обяснения и разчитах основно на казаното от тях, но уви - от форумите и от вашия опит научих доста повече.
Ако имате някакви свои впечатленияпо въпроса, моля споделете ги - все си мисля, че аз бъркам някъде в поведението си и това не ми дава мира. благодаря ви. /slavva@mail.bg/