Здравей Сигнус.
Аз също имах миналогодишни неуспешни опити при Табакова ин витро. И при мен се видя плоден сак, а на 23-я ден бременността се ...преустанови, така се получи и при много други момичета, с които бяхме тогава заедно. Няма как да не си мисля, че въпросанта ситуация е така да се каже "запазена марка" на тази клиника - биохимична бременност /тоест установена чрез кръвно изследване/, видян чрез ехо-ф плоден сак, а сетне - финито. Няма как проблемът да е в генетичния материал, защото и аз и мъжа ми сме направили всички възможни генетични изследвания. Лично мое мнение е, че нещо в манипулирането с яйцеклетката куца - имам предвид нещо става не както трябва в биохимията /съзнавам, че се изразявам лаически, но мисля че разбирате какво имам предвид/, защото пък ембрионите изглеждаха /на външен вид/ по думите на Табакова "суперски", пък и аз ги видях - бяха като по учебник. Впрочем, всички се чудеха дали да не бъдат трасферирани само два ембриона, защото били толкова хубави, че вероятността да се "хванат" била повече от 50 процента.
Настоящият ми неуспешен опит беше икси - естествен цикъл. Въпреки кофтия край съм много доволна от решението си да не се подлагам на стимулация. Процедурата е ачик инсе - следи се фоликулът, когато достигне към 18 мм., се инжектира прегнил, след 36 часа следва пункция /много лека манипулация, защото се дупчи само един фол./, после се иксира, след 18 часа се разбира дали има оплождане. В моя случай всичко беше окей - имаше оплождане, ембрионът беше изключително добър, много лек трансфер се осъществи, нямах последващите болки след стимулиран цикъл, бях в добро настроение /защото не бях претъпкана с хормони/, сетне чаках, чаках и т.н. Когато пък не стана, не почувствах, че преживявам огромната трагедия на неуспехите от стимулираните икси/ин витро - едно е да загубиш едно ембрионче, друго е да изгубиш три-четири + тройно по-голяма сума + да чувстваш, че ще се пръснеш от хормони + да се разкъсваш от въпроси "защо, нали бяха цели три...".
Тъй като всички тези фази при мен минаха гладко, съм "сербез" и се навивам за нов опит. Обаче на тези, които биха се агитирали заради написаното, искам да кажа, че има много рискове спрямо стимулираното икси/ин витро, които аз поех - първо може да се изпусне овулацията с часове или дори с минути, после може при пунктирането да се изпусне яйцеклетката - част от течността във фоликула да се излее в съседните органи /вероятност 30 %/, или да се увреди /вероятност - 10 процента/, после може да не се оплоди /вероятност 35-45 процента/, ако се оплоди, може да не се дели добре или да спре деление, после може да не се трансферира правилно. Самият доктор и ембриолог са много по-изнервени, защото има само една яйцеклетка и всички й треперят. Тези рискове при стимулираните цикли са напълно изключени, защото яйцеклетките са 6-12 на брой - сиреч поне две ембриончета ще станат - няма как иначе.
И пак изразявам лично лаическо мнение - шансът за имплантация при естествено икси/ин витро не може да е по-малък. Ако има някакъв /за съжаление винаги неизвестен проблем/ при имплантирането, не е логично да се твърди, че той би бил решим, ако ембрионите са три. Процентът успеваемост при естественото ин витро/икси е по-малък, според мен, не заради лутеални неудачи, а защото заради рисковете, които изброих по-горе, до ембриотрансфер се стига в по-малко от 50 % от случаите.

Тъй като сигурно се изморихте да четете, в следваща тема ще ви попитам за мнението ви за бластоцистите.