За мен годината се изниза тревожна... От първите месеци усетих, 4е нещо все не достига за да стане нашето бебе. Отна4ало само мислено се притеснявах, после по4нах да споделям на мъжа си, на майка си, в средата на годината отидох при несъвестен лекар, който за пореден път ме увери, 4е вси4ко ми е наред и трябва да спра да се притеснявам. От там изкристализира идеята, 4е не бива да ходя пове4е при неспециалисти. Цялата среда на година мина в мерене на Т, ЛХ тестове, бебеправене по график. През Септември осъзнах, 4е нещата зациклят и ме 4акат много препятствия. През Ноември направих сметка колко ще ми струва едно ле4ение. Ще струва много. Ще струва вси4ко. През цялата година не съм спряла да се надявам. Вярвам, 4е Природата и Бог дават на тези, които много искат. В професионален план: кръгла нула. Не работя, не намирам сили да запо4на нещо свое, нямам само4увствие. Добрите новини са, 4е близките ми хора са здрави и 4е имам най-прекрасния съпруг по света.
За мен това е годината на ПРОГЛЕЖДАНЕТО. Във всякакъв смисъл-и за проблемите ни, и за на4ина им на разрешение, и за хората, на които доверявам здравето си.
Ина4е годината е щъркелова... Това лято ходих към Странджа, там по полетата имаше огромни ята щъркели. Невиждано огромни до този момент. Страшно много, стотици. Та, те донесоха бебета на 3 добри приятелки, 2 едновремешни приятелки, 2 съседки и около 3-4 дале4ни познати...и разбира се на много моми4ета в клуба. Надявам се следващата година да съм аз наред.

Мари