Историята повечето от момичетата я знаят, затова се извинявам, че я повтарям.
Със съпругът ми опитваме от близо 2,5 години. 1 неуспешна инсеминация, 1 неуспешно икси с 3 качествени ембриона. На него спермограмата му е меко казано трагична, но лекарите ни убедиха че за икси става все още. Склонна съм да им вярвам, защото имаше оплодени яйцеклетки, а изследвания сме правили при много различни специалисти, в различни държави...

Нивото на тестосерона на мъжа ми е 258 което е супер ниско, а моето е 59 което е прекалено високо. при последнате консултация гинеколога ми ми каза че за мен стойностите трябва да са до 26 единици, а за мъжа поне 500 единици.

Аз съм с много редовен цикъл - 26-27 дни. След иксито имах отклонения. През септември цикъла ми беше изключително къс. Този месец не дойде...мислех че наваксва дните от предходния месец.

При мен шестото чувство никога не се оказва грешно. Преди два дни колата ми отказа на един паркинг. В Калифорния през деня е много тежко да си на улицата, жегата е неописуема. Докато чаках да дойде мъжа ми да ме прибере ме заболя корема от нерви, притеснения...а и нали чаках да ми дойде. До паркинга имаше парк с фонтан и пейки около него. Дотътрих се до една пейка;) седнах и се загледах във водата...Нямаше жива душа. По едно време видях нещо шарено до фонтана. Станах и отидох да видя какво е. Беше детски гердан от шарени мъниста...някое детенце си го беше забравило.
Взех го и си го сложих под възглавницата;) Може да ви звучи налудничаво но го приех като знак...дори го споделих на моята приятелка във Вегас.

Тази нощ сънувах че правя тест и се появяват две черти. Станах в 7. Като на пожар се качихме на колата и отидохме с мъжа ми до аптеката. Той през цялото време мърмори - писна ми от фалшиви тревоги, изчакай още 10 дни поне. Аз исках да направя теста днес защото е неделя - божи ден...и е 33тия ми ден - 33- христова възраст...Другата причина беше че имам леки болки откъм левия яйчник, тъпи и постоянни са. Когато лежа или седя не се усешат но когато вървя ме боли. Притеснявам се да не е извънматочна...но някакси вярвам че не е.

Прибрахме се. В 7.30 се заключих в тоалетната...Разплаках се още преди да направя теста - нервите ми не издържаха. Знам, не съм го очаквала, но мразя да правя тестове. Последният който правих беше след инвитрото и ми беше много много тежко. Докато си ревях с глас по едно време гледам една ярко алена черта на мястото на тестовата линия...и след нея още една на референтната линия. Преди като правих тестове, винаги първо се появяваше референтната, а тестовата си стоеше празна.
Много се равълнувах, не знам да плача ли да се смея ли....чувствата са объркващи...слязох до кухнята, Мъжа ми като ме видя разплакана веднага започна да ме успокоява....а аз не мога да продумам че съм....само му подадох теста.

Молете се видеозона да е ОК....вашата подкрепа беше и е най ценното за мен през тази една година откакто влизам в клуба.
Пожелавам ви на всички да станете майки....От цялата си душа и сърце ви го пожелавам!

Обичам ви момичета!