След това което е написала Додо....мисля че много добре би било да се прочете част от тази тема:


МИТОЛОГИЯ НА ПРОШКАТА

Всеки я разбира по своему.
Някой прощавайки, се опитва да изтрие завинаги от паметта си образа на обидилия го, за да не изпитва отново огорчение.
Друг смята, че прошката е слабост, която не бива да се проявява в никакв случай.
Едни смятат, че като прощават на другите, им правят суперуслуга.
И накрая, има и такива, които прощават винаги и на всички с усмивка на лицето си.

Изкривените представи за прошката, ще ги наречем митове, първо скриват истинското положение на нещата, а на второ място, внасят в живота много негативни емоции и мисли.

Най-често се сблъскваме с 5 мита за прошката. Какво всъщност се крие зад тях?
_________________________________________________________

.............. Може да ни предаде позната или приятелка, любим мъж. Никой не е застрахован от това. Силната обида е способна да нанесе силни разрушения. И ако подхранваме това чувство в себе си, кроим планове за отмъщение и призоваваме върху главата на виновника всички земни нещастия и беди, можем да сведем до нула всички останали жизнени интереси. В запълнената с обида душа няма да могат да влязат нито нови приятели, нито нова любов. А кому е нужен живот, пълен само с преживявания?
Две съдби са се разминали. Отношенията са се прекъснали. Не трябва да се търси кой е виновният, а да се прави опит да се извлече поука от ситуациата и да се върви напред.
С времето ще стигнем до разбирането, че не трябва да променяме околните, а своето отношение към това, което ни заобикаля. И вече не е важно в каква степен е виновен човекът, който ни е обидил, дали го е направил умишлено или не. По-важното е нашата собствена оценка на ситуацията, умението от лимона да се направи лимонада.........

.....Сега знаем как може да въздейства върху хората усмивката и протегнатата за помирение ръка в отговор на груба дума или пропуск.
За съжаление подобни постъпки са по-скоро изключение, отколкото правило. А колко по-просто и по-леко би ни било да живеем, ако отговаряме на обидата не с раздразнение, а с доброта, прощавайки, и по този начин отпускайки ситуацията. Ако поне веднъж човек преживее чувството за очистване и освобождение от негативните емоции след осъзната първа стъпка към другия, става ясно, че не е толкова важно обидилият ни да осъзнае вината си. Много по-важно е това, което става вътре в тебе........



Това беше само малък цитат....
Цялата тема е ето тук.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите