Няма да коментирам темата като цяло, защото наистина, ако имате човек до себе си, който ви разбира и оценява и с когото се чувствате добре, ще бъдете щастливи. Обаче истината е, че никога няма пълно щастие - винаги нещо ще ви липсва. Ето, аз имах щастието да стана майка, но много скоро след това имах неуспяла бременност и след това загубих майка си. Не това обаче искам да коментирам. Порази ме изразът "ужасът на над 30-годишна жена, която няма деца и т.н.". Трудно ми е да повярвам, че за съвременната българка 30 години е напреднала възраст! Аз станах на 30 години, нямах деца защото нямах мъж до себе си, но за мен това изобщо не бе ужасно! Просто не ми бе дошло времето! После станах на 35 и отново си нямах деца и мъж и продължавах да се чувствам отлично! Когато намерих мъжа, с когото исках да създам деца, тогава реших че ми е време и съм благодарна на Господ или на късмета си или на природата за това, че имах щастието да родя дете.
Мисълта ми е, че не бива да се слагат етикети на хората, още повече, че ако кажете на един канадец или западноевропеец, че някоя 30-годишна жена е "ужасена" от възрастта си и се съмнява, че ще може да има поколение ще ви се изсмеят, защото световната тенденция е към застаряване на родилките. Доколко това е хубаво, доколко е лошо е отделен въпрос, но 30 години е една МНОГО нормална възраст за раждане на дете и никой не бива да се отчайва от това, че я наближава!
Утре имам среща с приятелка на дъщеря ми, чиято майка се оказа на 47 години(!), т.е. родила е детето си на 44. Има и такива случаи, затова, момичета, не се отчайвайте!
МониТ