изпуснала съм явно началото на твоята история. Не знам на колко си години, но и според мен не се предавай. Първо не е ясно дали не може да се постигне нещо със стимулация, второ като потърсиш може би ще намериш и кой да стане донор на яйцеклетка. В днешния ни свят се намира всичко, така ще си повече или по-малко и майка на детето си - в смисъла на това че ще го износиш и родиш като свое.
Но миличка иска ми се да осмислиш дори и най-неоптимистичния за теб момент. Защо ако няма друга алтернатива и да не осиновиш дете!!!
Знаеш ли колко много деца в България са дадени в домовете и са лишени от топлина и ласка. Знаеш ли колко топлина носи всяко едно от тях в свитичкото си сърчице. Колко много от тази топлина би ти дало ако му позволиш.
Навремето аз си мислех че това е алтернативата пред мен и постигнах равновесието в себе си - бях готова да дам любовта си на дете което не е заченато от мен, не е родено с любов, не е чакано и желано - но ДЕТЕ!!!
Повярвай ми това е може би едно от най-хуманните неща -така че мила не се предавай!!!
Не спирай да пишеш - ако ти трябва помощ пиши - каквото можем ще ти помогнем!!!
Само не спирай да се бориш!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите