|
Мили сестри по съдба, мисля си понякога, че толкова много сме затънали в обмисляне и осмисляне на различните лица на болката от незабременяването, че не се сещаме да осъзнаем това хубавото, което ни отличава от повечето безпроблемни. Не е ли вярно, че всички ние имаме пълната, безусловна и истинска любов на един мъж. Как иначе сме станали участници в неравностойната битката с ПРОБЛЕМА... та нали именно обичта ни един към друг е талонът за участието ни в тази игра. Ние сме постигнали пълноценността на едва човешка връзка и именно затова сме тръгнали да изкатерим следващото стъпало на щастието.
И любовта не е ли божи дар, който се дава много по-рядко от майчинството. Нима нямате познати, които са забременели около 20-те години, но биологичният им партньор нехае и те са били самотен родител в най-златната възраст...ами, когато станат на 30 години - миналото е в черни багри, а бъдещето е неясно, плашещо и объркано ... когато детенцето им порастне, кой ще бъде до тях, за да им даде нежност, с кого ще остареят заедно. Те не са по-щастливи от нас, дори не са и по-спокойни. Или, какво ще кажете за семействата, в които бащата малтретира безпроблемно забременялата си и родила няколко деца съпруга, или просто не я обича. А жените, които са се репродуцирали веднага след завършването на гимназия, защото не са могли да направят нищо по-добро със себе си, и на 30 години са вече изчерпани емоционално и умствено. Дали не започваме да считаме, че те са постигнали повече от нас. Знаете ли пък какъв е ужасът на над 30-годишна жена, която няма деца, защото въобще няма мъж до себе си ; за миг си помислете си в какъв ежедневен кръговрат живее тя и какви са мислите й - боже, времето минава, не мога да намеря някого, който да живее до мен, камо ли да стигна до истинската любов ; ами ако не мога да имам деца, както онази моя позната..., дали пък да не намеря някой, който просто да ме оплоди, но пък без да го опозная, как да съм сигурна, че не страда от някоя страшна болест...не още, нека изчакам.. но пък след няколко месеца ще стана на 32...
Всички тези жени наистина не знаят какво да правят, ние поне знаем - имаме пред себе си изключително ясно очертан проблем и остава само него да разрешим, за да сме щастливи НАПЪЛНО. Ние сме постигнали много по-трудното, остава ни само още малко, малко, мъничко...
Всеки организъм, който има женска репродуктивна система, може да се репродуцира, независимо дали е хамстер, пантера, бръмбар или морска фея. Но нима ние хората живеем, само за да се възпроизведем. Нима сме толкова подвластни на чисто природните си инстинкти, че напълно сме забравили да благодарим на съдбата, която ни е поднесла биологично неблагополучие, но след като ни е вече дала духовно преимущество - ЛЮБОВТА.
Като че ли се увличам, но преди да завърша, ще ви кажа кое ме провокира да напиша това. Прочетох нежното описание на една от нас във форума : "99 причини да сме щастливи". Една от причините беше ... мъж, който е отпуснал спокойто палци в предните джобове на дънките ви, вашият гръб е спокойно отпуснат на гърдите му и вие двамата просто гледате в една и съща посока...някъде напред ; нека преди да вкопчим в зловещи мисли, да се огледаме ... и тогава ще видим колко малко са жените, които могат да изпитат това.
|
впрочем, ние сме щастливи
