"Преведох" го, защото е много дълго, и да бъде по-лесно за четене от останалото.

Дано много скоро да се зарадваш на чаканото бебе!

Здравейте, мили момичета! Не мога да ви опиша колко сам благодарна на всички, които пишат тук!От известно време влизам най-редовно, а вече се престрашавам и да се представя (само дето нещо не мога да се регистрирам)!
Ситуацията при нас е такава: от около година сме решили, че вече ставаме за родители( психически подготвени, зрели и разумни хора, обезпечени), а от около 4-5 месеца се насилваме да правим любов точно по "овулационно време". Казвам "насилваме", защото при мене вече болното подсъзнание на тази тема, започва да си показва магариите. Супер гадост е да настояваш за секс в определен ден и определена поза и после да лежиш като прилеп с краката нагоре по половин час и да се чудиш " сега дали ще стане нещо"! То не е секс това, то си е чиста медицинска процедура! У дома е като в клиника: мерене на температури, чертаене на графики, записване на всички признаци-цервикална слуз, напрежение, температура. Уринирам само ако ще си изследвам ЛХ-то или евентуално се тещирам дали не съм бременна! Това последното е преувеличено. Ама малко. Аз не работя и това усложнява момента с психиката още повече. За какво си мисля по цял ден? Всички се сещате. Коллкото и да се опитавам да се съсредоточа върху нещо друго, все една и съща мисъл ми изплува в главата. Денят ми минава така: на всеки половин час самонавиване, че всичко е наред и че ще си имаме бебе много скоро и това сега е хабене на нерви напразно, после другия половин час изпадам в невероятно отчаяние и се чудя как пък точно аз ще остана без деца. После половин час се разубеждавам и се чудя как да се разкръся, за да изглеждам добре и хората на улицата да не ми четат по челото, че засега нищо не става с опитите ни, после половин час обвинявам чернобил и липсата на каквото и да е полово възпитание във времето, когато е било нужно да ме възпитават, после половин час си представям как ще изглеждам като бреммена и как ще купуваме бебешки дрешки и каква фантастична майка ще бъда. После половин час се чудя на лекарите-как е възможно масово да са такива евтини продавачки на здраве!Д-р Георгиев, от които много от вас са доволни, ми е казвал, че за него всичките пациентки са килограми месо и на него му е противна вече тази професия, но няма на къде и трябва да работи, но никога не би разрешил на неговите деца да станат гинеколози-убийствено било да ти званият непрекъснато и да те молят да им прегледаш ... А пък аз сам супер, хипер, свръх чувствителна и се наранявам много бързо от човешките глупави приказки. От тази си чувствителност всичките ми хормони играят хоро, ама като пяни сватбари-един на горе, един на долу! Управя няма. Пак да се върна на психозата си: като се сетя за бременна приятелка, или такава дето вече си има деца, се панирам тотално, защото се хващам, че завиждам, а изобщо не искам! Като видя бременна жена, тайно я наблюдавам и се чудя как ли е забременяла. Да не говорим по колко салзи изливам като се слу4и някой съвършено не близък 4овек да ми подметне, 4е ве4е ми е време за дете. За майка ми темата е деликатна и затова е по-добре да я подминаваме, все едно 4е я няма. Слава на Бога, съпругът ми е невероятно интелигентен и добър 4овек и ме подкрепя непрекъснато. И слава на Бога, 4е ви има вас в този клуб! Вие ме ограмотихте по толкова много вапроси. Аз си нямах никаква идея за това какво се прави, как се прави, защо се прави. А то имало много варианти и много неща да бъдат направени! Ето докаде съм в момента: на 23 години огромна киста на единия яй4ник ( резорбира се от раз с хап4ета), на 25 години вдигане на Пролактина като за кърма4ка, най-вероятно в следтсвие на изживян много голям стрес (Парлодел около година и половина). Дясната тръба при всяка настинка се възпалява, затова сега се пазя много.От тогава ходя уж на "профилакти4ни" прегледи и вси4ки казват-вси4ко е наред. В неделя ставам на 28, така ми се искаше да си направя един незабравим подарък! Днес реших да не 4акам за края на цикъла и да се побърквам-ще ли или не ще: тестът за бременност беше отрицателен. Пътят явно ще е дълъг и труден, но благодарение на вас съм подготвена напълно и ще вървя, нямам избор-искам мъжат ми да има от мен деца.