Въпросът е животрептущ, както се изразяват...

аз като по-стара ли, не знам как да се изразя точно - на 38 съм, но веднага бих ти охладила емоцията и бех поставила ребром въпроса:

Не съдете без да сте запознати с реалността точно в това семейство, когато вратите се затварят ние останалите сме извън тяхната къща...

Бащата ще продългжи ли да издържа децата си по начина, по който ге е правил до момента ?

Ще продължи ли да се слреща с децата, да ги гледа и да не нарушава контакта си с тях, за да осигурава на майката поне няколко часа свободни седмично и да я предпази от шока сама да гледа две деца, лишена от организационна и финансова подкрепа?

как ще подходи по въпроса за семейното жилище ?
Как ще подходи към близките на жената и пр ?

И ако има цивилизован и добронамелрен отговор на тия въпроси - тогава да го съдим човека...

Руснаците казват : "Чужая душя - потемки.." / извинявам се за липсата на подходящите букви , или поне не ги намирам на клавиатурата/

Това не го пиша за тебе, ти се достатъчно убедена в собстветната си правота, а за другите... не можем да се оставим да ни залива нагетивно вълна на присъди на бърза ръка..

Ако не е някаква крайна патология поведението на този мъж, не следва ли да се позамислим

Може да е временна лудост, но жена му къде е била през отминалия период...
явно е оставила душата му на самотек, не знам, много е сложно...