Аз мисля, че не бива да бъдем крайни. Не оправдавам бащата и съпругът, напуснал семейството си, но понякога човек греши и прави неща, за които после съжалява. Аз мисля, че при дадените обстоятелства жена му би трябвало да подтисне гордостта у себе си (казвам го лесно, но не съм сигурна дали аз бих могла да го направя) и да му даде възможност да се върне, разбира се, ако той прояви желание. Точно заради ситуацията, която Мирослава описва - две деца, тримесечно бебе.
Аз съм "жертва" на подобна ситуация - баща ми е напуснал, когато съм била на 5 години; не е имал причина (т.е. не е имало друга жена), но поради гордостта и на двамата, в крайна сметка аз израстнах без баща, баща ми не познава дъщеря си (е, говорим си по телефона, честитим си празници, но дотам), никога не е виждал внучката си и е много вероятно да не я види в следващите 5 години, дъщеря ми има само един дядо, хайде да не продължавам, но има още много последствия. Искам да кажа, че една необмислена постъпка би могла да промени живота на много хора и за дълго време.
Иначе мнението ми за този мъж е RAT!
МониТ