Операцията си е доста сериозна. Продължава около 1.5-2 часа, в зависимост от пораженията на тръбите. Прави се естествено под пълна анестезия. След това излизането от упойката при мен беше доста неприятно-повръщане, бълнуване, леки болки, но излезеш ли от упойката започват зверски болки, не можеш да се завъртиш, като се изкашляш имаш чувството че раната ти ще се отвори. Цял ден и цяла нощ продължава това ужасно състояние. Блъскат се с аналгитици, слагат ти инжекцията и за след малко вече се търпи, и ти се иска да ги разцелуваш, че са ти облекчили страданията, но след малко пак се започва. На другия ден те медтят от реанимация в обикновенно отделение. Цяло геройство е да се преместиш иот едната стая в другата. Чакат да пуснаш газ, иначе не ти дават да пиеш и ядеш, имах чувството че ще умра от жажда. Майка ми само ми мажеше устата с парче лимон.
На третия ден започваш да се изправяш, да ходиш по малко, силно наведена, един тигел по коридора и се чувстваш скапан. Лека по лека се възстановяваш, но е наистина ужасно преживяване. 1 година след това усещаш дърпане, особено когато се разваля времето.
Не искам никой да плаша, преживява се като всичко, но за мен това е най-кошмарното ми преживяване