|
Здравейте момичета,
Съвсем случайно попаднах тук и съм много щастлива, че най-накрая намерих сродни души. Аз съм от онези жени, които нямат щастието да заченат безпрепядствено и от първия път. В интерес на истината половината от приятелките ми имат подобни проблеми.
Неволите ми започнаха съвсем неочаквано преди 7 години на една Коледа в малко забито градче, в което имах нещастието да живея. Силни болки в корема, продължиха около три дни без да намаляват, накрая не идържах и отидох при местния гинеколог, който без никакво съмнение заяви, че имам киста и трябва моментално да ме оперира на първи януари сутринта. Въпросния доктор имаше славата на заклет алкохолик, което беше достатъчно основание да се изпаря от кабинета му на секундата.
Майка ми и баща ми обезумели от ужас още на първи ме натовариха на колата и ме закараха в областния град, където би трябвало да има по-добри специалисти. Няма да крия името на града, защото искам хората да знаят, че там практикуват не лекари, а касапи, и то начело със завеждащия гинеколкогичното отделение. Града е Смолян.
Та дойде доктора от празничния обяд, прегледа ме, каза че наистина има нещо но не е сигурен какво. Даде ми антибиотици и каза, че ако след 5 дни не изчезне въпросната сянка, ще се наложи операция.
Това беше времето на първите стъпки в т. н. здравна реформа и тъкмо беше излезнала наредбата за районирането.
След като минаха въпросните пет дни аз отново отидох при него, човека видя че сянката се е превърнала от оформен кръг в разплуто черно петно и заяви, че веднага още на другия ден трябва да ме оперира. Ние бяхме много изплашени, притеснени от спешността на операцията и факта, че нямах право да се лекувам извън областта ме накара да се съглася да се посложа на въпросната операция при въпросния "специалист".
Съжалявам за избора си всяка секунда от тогава. Но връщане назад няма. За съжаление няма и осъдени лекари в България, за да потърся правата си по съдебен ред.
След опрацията екипа от лекари излезнал с наведени глави и не казвал до последно какво са намерили, какво са направили.
Намерили две маточни тръби пълни с гной, удебелени и умните глави решили да правят пластика на тръбите. Това като го кажа на някой лекар всички отварят широко очи и не могат да повярват. Това е много финна операциа, която почти не се практикува, защото риска от срастване на тръбите и стерилитет е много голям. Дори на запад подобна операцжия се прави чрез лазер, но в Смолян някой ако не знае, режат на поразия, шият с конци тръби и изобщо те осакатяват за цял живот.
На всичкото отгоре по време на операцията забравили да вземат проба за хистологично изследване и след това се опитваха да разберат по метода на налучкването от какво се е получило такова възпаление. Отхвърлиха няколко диагнози и стигнаха до туберколоза на половите органи, направиха едно манту, то да деде горна граница поради това, че бях натъпкана с антибиотица до ушите. Изпратиха ме в Пловдив, от там в София на някакво специално изследване. Никой доктор не смееше да отрече или да потвърди диагнозата и така си пиех лекарства за туберколоза, без да знам дали наистина съм болна от това. Този кошмар просължи повече от година. Аз прекъснах образованието си(бях първа година студентка) и вместо да ходя по студентски купони аз ходех по боници.
Така съвсем случайно попаднах на един лекар от майчин дом в София, който ми се изсмя в лицето като му разказах историята си. Каза ми да спирам всякакви лекарства, защото нямам никаква туберколоза.
Тръбваше ми много време за да влезна в нормалния ритъм на живот. Междувременно завърших образованието си, намерих си хубава работа, омъжих се и дойде време да се правят деца.
Направиха ми цветна снимка и както и предполагах, тръбите ми са запушени, едната напълно а другата има съвсем малко проходимост, което пък предразполага за извънматочна бременност.
Решихме че ще правим ин-витро опит. Мисля да го направя април, но ужасно ме е страх, че няма да се получи. Аз за това исках да ви помоля, ако някой е минал по тътя който ми предстои да ми каже какво е. Теоретично нещата са ми ясни, но никой не ти казва как ще се чувстваш, боли ли, колко точно струва и най-голения проблем е къде да се извърши. Всякакви мнения съм чувала за София и Варна, но честно да си кажа не вярвам на никого. Аз живея във Варна.
Ако някой иска да ми даде някакъв съвет, моля да го направи. Ще съм благодарна за всякакви мнения
Май се олях с писането:))
|
ужаса отново започва
