Миличка, първо искам да те успокоя че не полудяваш
И с мен се случи същото преди 2-3 месеца и даже бях пуснала подобна тема защото и аз като теб се чудех дали нещо не съм взела да се побърквам от толкова силно желание и дали се случва същото и с другите момичета.... имаше толкова много отговори и разказани сънища с бебета ..... Явно си е в реда на нещата....

Ние пробваме от повече от 3 години и до тогава не бях сънувала нито че съм бременна, нито че имам бебе....
И една нощ като сънувам...... ама един такъв цветен, образен и много дълъг сън...абе като на филм...Та сънувам ...че сме тръгнали към родилното .... и вървим пеша... с моя мъж до мен.... и си говорим...и сме в едно такова хубаво настроение, а на мен корема ми е голям...някак си се виждах и от страни в съня....Та си вървим и си приказваме че бебето толкова бързо е дошло, че ние не сме имали време да му измислим име, нито за момче, нито за момиче. Как ни било изненадало и ние не сме подготвени... и му измисляме име в движение...на път към родилното.... и така вървим си и си говорим... и се смеем какви сме такива шемети, как в последния момент си мислим за името....и в съня ми имаше едно такова еуфорично и весело настроение....После следващия кадър беше как вече съм родила и гушкам малкото бебоче... ама така беше образно всичко .... че сякъш му усещах топлината и бебешкия мирис........ не разбрах дали беше момче или момиче ... но за мен това няма никакво значение....мъжа ми иска повече момиче, а аз-момче....така че каквото и искам само да родя едно здраво и хубаво бебе...сигурно за това не му сънувах пола....
Та след този сън бая се бях стреснала ... то... чак цял филм беше... та си помислих че много яко съм взела да откачам.... но това не е така... всичко си е в реда на нещата....

Просто... мойто мнение е... че понякога в сънищата ни говори нашето подсъзнание и всичките образи и картини в съня, действията, желанията страховете са плод на нашето подсъзнание, което се изказва чрез съня...и подсъзнанието дава израз на това с което го натоварваме ежедневно, и ежеминутно- бебе. Нищо че чрез съзнанието си се опитваме да не мислим за това непрекъснато... Така си мисля аз...


Съвсем нормални сме си.... Усмихни се....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите