Точно така, за мен е същото!
Радвам се на моя Байчо (в къщи аз съм Зайчо, а мъжа ми е Байчо ), страшно много се осланям на него, както и той на мен. Безумно щастлива съм, че си имам такъв мъж до себе си, че ме подкрепя и обича, че ме разведрява, когато съм тъжна и прави всичко възможно, за да се чувствам добре. Същото правя и аз за него
Сега не са моментите, през които съм в кондиция, направо хич ме няма, но се радвам, че той е до мен и това ме успокоява. Вчера той ми каза нещо, което много добре ми се отрази: "Колко ни е хубаво като сме двамата!". Знам, че ще дойде момент, когато няма да сме само двамата и ще бъдем още по-щастливи. Вярвам в този момент и знам, че ще дойде. Осъзнах, че сега трябва да се радвам на мъжа до мен и да не се фиксирам толкова върху това "дали сега е станало или не", но в никакъв случай това не означава, че ще спра да мисля. Просто не трябва да прекалявам, това е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите