Ох, успокоение:"Какво беше това?"
Нещо напоследък хич ме няма в успокоението и спокойствието. Все за нещо мисля и съм станал;а толкова нервна, че избухвам за щяло и нещяло.Не искам да съм такава и се опълчвам срещу това, в което съм се превърнала, но борбата със самата мен е доста трудна.
Е, аз обаче не се предавам лесно.Въоръжих се тук с книги за самоконтрол на ума, поизчетох нещо за йога и какво ли не и почнах да се опитвам да си изградя своя система, която да ми върне душевния мир. За сега резултатите не са кой знае какви, но определено усещам, че съм на верния път.
По въпроса за бебето нещо на моменти ми писва да мисля. Миналата година каквото чух направих. Превърнах къщата в аптека, ходех на църква и се молех, пих какви ли не боклуци, побърках се от мислене какво и защо не става. Ползата беше никаква. Затова сега съм решила ще си живея живота и ако има нещо да става да става. Нямам нито сили, нито желание повече да ходя по болници (самата им миризма ме разболява).
Не, не съм се предала просто някак си смятам, че за мен това не е начина и че отговорът мога да намеряи по друг начин и сама и да достигна до желаната цел, мамар и както винаги бавно и с доста усилия. То, като се замисля май почти всичко в живота ми съм си го отвоювала с борба, така че отново ще се впусна в реалния живот и ще постигна това което искам.

Предизвикателствата правят живота интересен. Преодоляването им му придава смисъл.