Здравейте мили момичета! В някоя от темите бях писала моята история, но все пак да напиша откъде започнах.
Първо да кажа, че съм от Русе. Бях на 24 години и от четири месеца правехме опити за бебче, когато отидох на преглед, за да видя всичко ли е наред. Докторът ми се изсмя. Било рано за притеснения. Само ако знаеше колко години ще се проточи всичко! А и аз тогава бях много боса в тази област. И така, започнах да меря базална температура. Като резюме на следващите 3 години лутане по доктори в Русе мога да кажа, че успяхме да направим няколко фоликулометрии, спермограма и изследване на пролактин. Това е. Всичко беше добре, но постоянно ме тъпчеха с Клостилбегити Дуфастон, слагах Прегнил, Пурегон, Хумегон и т.н., но без всякакво проследяване и в крайна сметка не се знаеше какво целим, защото никой не ме прати да си изследвам хормоните. Да не говорим за отношението към нас. Смених няколко лекари. Единият въобще не ми обръщаше внимание, вторият не можа да различи фоликул от жълто тяло, трети пък имаше доблестта да ни каже, че възможностите му са дотук. И така за 3 години почти нищо не бяхме направили.
Случайно от позната лекарка научихме за АГ Център "Димитров" в София. През лятото на 2000 г. попаднахме там на д-р Стаменов. Безкрайно съм му благодарна за всичко, което направи за нас и за това, че е толкова внимателен. Още при първия преглед имах голям фоликул, който на другия ден се спука, така че направи проследяване на фоликула. Веднага беше съставена програма за действие. На следващия ден направихме пост коитален тест, при който направиха и спермограма. Всичко беше наред. Продължих да меря БТ няколко месеца. Овулация имах. Междувременно направихме цветна снимка на тръбите, но сгрешихме, че беше в Русе. Освен, че почти нищо не се виждаше на снимката, нямаше и разчет, защото нашите специалисти се притесняваха да не се изложат пред софиянци!!! Д-р Стаменов предложи или да направим втора цветна снимка, или направо лапароскопия. На четвъртия месец от ходенето ни в София (през 10.2000 г.) бяхме направили и лапароскопията. Установи се, че имам начална степен на ендометриоза, някакви външни сраствания на тръбите и миомен възел. Всичко беше отстранено, ендометриозните огнища бяха обгорени. Тръбите бяха проходими и всичко друго беше добре. А аз бях щастлива, че най-после имам причина. Направихме една инсеминация и ако беше успешна болестта щеше да се излекува от бременността. Последва 5-месечно лечение на ендометриозата. Започнахме пак опити за бебе. През това време си изследвах всички хормони, направих си тестове за хламидии, токсоплазмоза и бруцелоза. Всичко беше добре. Ходихме няколко пъти и при д-р Кирчева. Изпих няколко туби чай. Мнението си за нея вече го писах другаде. Но, бебчо не ставаше. През 2002 започнахме с инсеминациите. Направихме 4 - неуспешни. (Между другото разстоянието от Русе до София и обратно за нас вече беше нищо. Често пътувахме 10 часа на ден за 5 минути преглед.) През юли 2003 направихме ин-витро. Всичко това в АГ Център "Димитров". Върнаха ми 2 ембриона. Пак не се получи. През 10.2003 направихме втори опит ин-витро. Този път всички показатели бяха много по-добри. Върнаха ми 4 "отлични" ембриона, но ... уви! Според д-р Стаменов няма причина да не става. Предложи да продължим с инсеминации. Сега направихме една, след която имах закъснение 3 дни и на четвъртия започна мензисът. Сега сме решили да си дадем дълга почивка. Изморих се много. За 6 години направих всичко. Надеждата ми още не е умряла, но не останаха варианти за действие.
Благодарна съм на лекуващия ми лекар и екипа на кабинета. Ако не бяха те, щях още да се лутам.