Здравейте всички,
безкрайно съм ви благодарен за всички топли думи и съвети.......
Същевременно трябва да поясня някои подробности......
верно е че правим опити за бебе едва от 3 месеца - знам че година е нужна поне да мине , за да почнем вече сериозно да се притесняваме и да тръгваме по лекари и т.н..................има и още нещо обаче - жена ми е убедена че бебчо ще дойде и наглед човек би казал че е съвсем спокойна (но към околните - не и към човека до себе си ).Няма вид на отчаяна , но все си мисля че този проблем й се отразява защото промяната в държанието й е осезателна , а аз винаги съм я подкрепял - тя знае че винаги и по всяко време на денонощието може да разчита на мен за всичко.......
Мили думи и нежност не й липсват - напротив !!!.............дори като че ли й идват в много........
Още нещо - за този ,който ме беше питал "Защо"? в един от постингите си : не не съм задължил жена си да стои в къщи - не съм й забранил да ходи на работа , но така стана че беше на срочен договор и тъй като искахме много бебе тя реши да почака да види какво ще стане в смисъл че ако забременее - няма смисъл да тръгва да си търси работа само за 3-4 месеца и после пак да напуска - това е причината поради която тя си е в къщи ,което не означава че е вързана да стои там разбира се .Аз се връщам към 17х00 от работа и имаме сравнително не малко време да прекарваме заедно вечер ........
........нека да ви разкажа малко и за снощи.............все пак я намерих вкъщи........
беше се поуспокоила - поднесох й една роза ,а тя ме прегърна с глава настрани и ми каза че това нямало да оправи нещата , но че оценявала жеста?!?!?!.........приготвихме заедно вечерята малко поприказвахме - а думите излизаха толкова трудно от устата ми - имам като буца в гърлото.............не иска да я докосвам.....................не ме доближава и тя - сякаш това е един начин да "платя" за "грешката " си.....................................................
Тя знае много добре кога ми е тежко и ме боли ,но въпреки всичко понякога е много упорита....още колко ще продължава така ??...................защо не може да остави вече всички лоши и трудни моменти във времето и да гледа напред и
да чувства любовта а понякога се наказва сама с държанието си ,а и хората около себе си..................винаги съм се старал да я разбирам и ще продължавам да го правя защото тя евсичко за мен , защото боготворя земята ,по която стъпва...................само дето напоследък се чувствам като отчужден - като самотник.....................................
Дадохме си сметка че сме се поизложили като се изпокарахме предните две вечери и то пред хора - дал съм обед пред себе си че винаги ще й бъда опора за нея ,дори и да не съм съгласен с всичко - но никога не се излагайте пред хората - пък дори ида са ви много близки приятели както беше при нас............
Надявам се нещата да започнат да се поуспокояват малко по малко около нас ................
след седмица очакваме червения натрапник...........а другия месец ще пропуснем - тя желае така - разбира се - не съм й противоречил за това - може би дори ще е по-добре така да се откъсне поне за месец от всички постоянни изчисления ,цикли и очквания.......
след новогодишните празници ще продължим предполагам.....- Нова Година - Нов късмет - нали така:)
По скоро бих искал наи-вече тя да се поуспокои и всичко да си тръгне като преди.........и всяка вечер когато се връщам от работа ДА ТРЪПНА от мисълта че ще я видя и ще я гушна , а не постоянно да си мисля в каква ли депресия е ........как ли ще ме нагруби - за какво ли ще се скараме .............- НЕ - повече няма да се карам - просто ще бъда един любвеобвилен и внимателен мъж !!!
Бъдете всички такива - в името на любовта!!
обичайте се

щи ви държа в течение на нещата
to be continued.............