Здравейте, мили момичета!!! Чета ви от 2 седмици и вече ви чувствам много близки и се моля за всички вас!!! Яд ме е, че не съм ви открила преди 2-3 години, щяхте много да ми помогнете!!! Защо ли? Защото аз от малка мечтая за дете, не, не се шегувам - още на 14 години исках да намеря половинката си и да си имаме бебенце!!! Сигурно съм болестен случай, не знам... На 18 години все още бях девствена, но вътрешно решена в никакъв случай да не допусна през живота си да направя аборт... На 19 години, слава Богу!, срещнах сегашния си съпруг, и оттогава сме заедно и сме много щастливи... Сега съм на 25 години, от 5 години живеем заедно с него, а от 5 месеца сме и женени... Проблемът ми беше в това, че от първата ни нощ заедно аз много искам да имам дете от него, а той доскоро въобще не искаше и много се дърпаше!!! През цялото това време на неизбежно чакане на удобния момент се чувствах много зле - !!! От 2 месеца вече не се пазим!!! За мен самият този факт много ме успокоява и радва - не мога да повярвам, че го доживях!!! И то с любимия мъж!!! Е, вчера ми дойде, но гледам да не се притеснявам излишно и мисля си преждевременно... И сега се чудя - нормална ли съм или съм вманиачена на тема дете??? Помогнете ми, моля ви!!! Включих се в клуба, защото ми се струва нечестно само да ви чета и съпреживявам анонимно, нека и аз разкрия чувствата и страховете си... Толкова много години съм се пазила с хапчета да не забременея, че сега всичко това ми се струва много ново и вълнуващо!!! А се пазих, защото не исках да насилвам партньора си да имаме дете, без и той да го иска!!! Сега изпитвам страх - дали ще стане, всичко ли ще е О.К., кога, дали ще се справя... Не съм забременявала досега... Между другото, сватбата ни беше през месец май тази година, и оттогава не пия хапчета, а и той не ме пази много усърдно... Но истинските ни опити за бебе почнаха преди 2 месеца... Стискайте ми палци за един страхотен коледен подарък, както и аз стискам на вас!!! Не ме съдете, че се включвам и аз в клуба, въпреки че не се знае все още дали съм за него... Просто исках да споделя с вас, че много ми помагате и успокоявате... Разбрах, че съвсем не съм сама в желанието си да имам бебе, а ми се струваше, че всички хора мислят само за коли, пари, бизнес, но не и за деца... Благодаря ви искрено и от сърце!!! Желая ви много здраве и щастие - Деси.