Здравейте, всички!
Пиша за първи път. Отдавна си мислех да го направя, но ми се искаше, когато стигна до споделяне на историята си, тя вече да е завършила щастливо. До днес обаче това не стана, а аз имам нужда да се присъединя и писмено към вас.
Най-напред искам да изкажа мнението си за цитирането на имена на лекари - според мен е абсолютно наложително да го правим без задръжки, за да се знае от всички кой е добър и кой не е и да се избягват грешки, лутания и губене на ценно време.
Ето и моята история:
Аз съм на 29 и половина години и съм от Русе. Вече 6 години правя всичко възможно с цел да видя втората чертичка на теста за бременност. Първите три години ги пропилях в Русе. През това време обиколих 5 лекари и всички ме тъпчеха с какво ли не, без да са направили каквито и да е изследвания нито на мен, нито на съпруга ми. "Лечението" ми беше безцелно и хаотично. Русенските светила в тази област не си правеха труда да си размърдат мозъците, а за отношението им да не говорим. Само един случай ще спомена - за фоликулометрия с външен ехограф и съответно с пълен пикочен мехур до спукване (за да се видят яйчниците по-добре) бях оставена да си чакам реда 2 часа. Който го е преживял, знае какво е. Изобщо, твърдя, че в Русе няма специалисти по стерилитет.
И така, през лятото на 2000 година решихме да отидем в София и попаднах, за мое огромно щастие, на д-р Стаменов. Благодарна съм му за всичко, което е направил за мен до днес. За мен той е най-внимателния и сериозен лекар, при когото съм ходила. Още при първото ни посещение той ни направи план за изследвания и за 4 месеца бяхме направили спермограма, пост-коитален тест, фоликулометрия, цветна снимка на тръбите (в Русе и с ужасно качество) и след нея диагностична лапароскопия. Установи се, че имам ендометриоза в начална фаза и аз бях щастлива, че най-после имам причина за стерилитета. Бяха изчистени и някакви външни сраствания на тръбите и един миомен възел беше махнат. Въоръжих се с търпение за лечението от 5 месеца и си мислех, че след това всичко ще бъде наред. (За лечението Здравната каса не ми отпусна никакви лекарства, поради административни спънки и дълго ходене по мъките. Наложи се да търсим друг вариант. Междувременно направихме една инсеминация и ако бях забременяла нямаше да се наложи друго лечение на ендометриозата.) След лечението минаха още няколко месеца с надежди за спонтанно забременяване, но уви! През 2002 и началото на 2003 г. направихме 4 инсеминации - неуспешни. През м. юни направхме първото ин-витро с трансфер на 2 ембриона, а сега през октомври беше втория опит - с трансфер на 4 "отлични" ембриона и пак нищо. И вече надеждите ми са на привършване. Силите ми също. Най-вече ме тормози факта, че уж няма причина да не става. Не съм съвсем рухнала психически, но просто вече не зная на какво да се надявам.